БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Достатъчно време изчаках да мине след като гледах четвъртата „Матрица“, за да осмисля и възприема нейните послания…

Няма да коментирам култовия статус на трилогията от 1999 – 2003 г., променила ни представите за кинофантастика, нито ще се заигравам със смяната на пола на режисьора Лари, превърнал се в Лана Уашовски.

Изборът си е негов/неин, по-важното е как тя се е справила със свръх очакванията на милионите фенове на поредицата…

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват.

Най-често задаваният въпрос, който и мен ме терзаеше, бе „Защо? Защо след толкова години се рискува с продължение?“

Повече от ясно е, че „Възкресения“ ще си избие парите и ще излезе на печалба -   то не може и да бъде другояче.

Но само пълната каса не би бил стимулатор и за най-големия почитател на финансовите успехи в целулоидния свят…

Има нещо друго, по-важно и съществено.

Лана Уашовски продължава сагата, защото вижда в нея смисъл, търсейки помощ от съсценаристите  Дейвид Мичъл и Александър Хемонд.

Ще кажете – не са измислили кой знае какво, след сблъсъка с машините и матрица в матрицата, сега Нео – Киану Рийвс отново се сблъсква с двата свята – на реалността и фантазията, само че този път попада във видеоигра, която сам е създал и в която трябва да се бори с много опасен противник като Смит или по-точно неговия приемник, изигран с демоничен блясък от Джонатан Гроф. При това, знаейки, че изборът е илюзия, но той е единственият в или извън матрицата…

Направен със замах и вдъхновение,  разпрострян на цели 147 минути, филмът се гледа с интерес и любопитство…

Не оставя никого безразличен.

Свръх очакващите ще мърморят, че специалните ефекти повтарят оригиналните, което не е вярно, че има прекалено много цитати от предните части, че Киану Рийвс - Нео , Кари Ан-Мос – Тринити и Джейда Пинкет – Смит - Ниоба, са вече прекалено стари за ролите си, че Рийвс сякаш е раздвоен и мисли повече за ангажимента си в четвъртия „Джон Уик“ на Чад Стахелски, че Яхя Абдул Матин Втори не е достоен заместник на Лорънс Фишбърн като Морфей…

Харесващите „Възкресения“ ще акцентират на блестящата хореография, с която са заснети баталните сцени, пищната визия на Джон Тол и Даниеле Масачезе, вещата игра на Джонатан Гроф и Кристина Ричи – Гуин де Вер, ще държат да отбележат, че без Мос и Рийвс не би имало никаква „Матрица“, както и ще изтъкнат проникновеното разкриване същността на обърканото и лишено от позитивна цел общество, останало в плен на илюзии, манипулации и напразни надежди…

Скромното ми мнение е, че „Възкресения“ е достоен продължител на трилогията, качествено зрелище, с което Лана Уашовски няма защо да се срамува…

Разбира се, това не е класиката от 1999 г. и не може да бъде, но колко продължения на франчайзи са постигали подобен подвиг?

Дори великият Спилбърг се издъни с „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“през 2008 г., а Лана Уашовски все пак излиза с чест от бойното поле.

След неизбежната почивка, необходима за размисъл, вероятно ще разбере, че повече приключения с Нео, Тринити и Морфей е просто ненужно да измисля и  рискува да снима.

В сферата на фантастиката сигурно ще продължи да работи и развива проекти и се надявам те да са на нивото поне на „Облакът Атлас“ (2012) и „Пътят на Юпитер“ (2015)…

 

„Матрицата: Възкресения“, 2021, 147 минути, съсц. и реж. Лана Уашовски, „Уорнър брадърс“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 110 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков