SKIF

Предусещайки скандала, който назрява с предстоящото саниране на покрития мост на Колю Фичето в Ловеч, общината е поискала той да бъде обявен изрично за недвижима културна ценност.

 „Дарик” съобщи, че местната власт е изпратила до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) предложение мостът да бъде обявен за паметник на културата. Становището на НИНКН ще бъде изпратено до министъра на културата и той със своя заповед може да прибави моста в списъка на паметниците на културата. 

Любопитното е, че докато не избухна скандалът с полуразрушения Тютюнев склад в Пловдив, чийто статут е аналогичен с този на ловешкия мост – част са от архитектурно-исторически резервати, общината в Ловеч ни най-малко не се тревожеше за статута на възрожденския паметник. Напротив – тя задвижи мащабен проект за санирането му, въпреки че Наредбата за енергийната ефективност изключва от действието си историческите паметници. Въпреки получените становища на куп уважавани архитекти, включително от „Архитектурно наследство” и от учени - специалисти по съхраняване на старините, общината си има свой план – да откове дървената обшивка, да сложи изолация от минерална вата и гипскартон, да смени дървената дограма и настилката, която в момента е с подово отопление, да положи нови плочи от гранитогрес „в два цвята”, да монтира ролетни решетки, стените  да боядиса в латекс и на финала – да закове нова дървена обшивка. Според експертите така ще се промени външният вид на паметника, което е нарушение на Закона за културното наследство и е акт на вандалщина спрямо уникалния мост. 

Ръцете на местната власт са развързани от факта, че в документите на резерватите, които са паметници на културата, мостът на Фичето не е споменат изрично. Там фигурира „Средновековна крепост Хисаря и част от квартал „Вароша”. Мостът е част от квартал „Вароша”, посочва инициативният комитет, който се бори за неговото спасение и се позовава на наредба от 1978 г. От кметството обаче твърдят, че „обектът не притежава статут на недвижима културна ценност” и се оправдават със становище на Министерството на културата от 14 август 2015 г. 

„Дарик” цитира кмета Корнелия Маринова, че общината ще търси възможност за поддръжка външния вид на моста най-вероятно през Министерството на финансите – тоест от бюджета. Това е изключително странно, като се има предвид, че в отговор на въпроси на skif.bg г-жа Маринова съобщи, че вече е проведена обществена поръчка и е избран изпълнител на реконструкцията, а парите – 2,23 млн. лв., се очакват от европейската програма „Региони в растеж”. 

Още по-скандално е, че в документи, с които skif.bg разполага, мостът е деактуван в частна общинска собственост и дори фигурира в списъка с обектите, които общината не възнамерява да продава тази година. Тоест в някоя следваща година не е изключено да продаде. В акта за собственост от 16 февруари 2011 г. паметникът на архитектурата е посочен като „сграда за търговия”, сякаш е обикновена барака

„Всички сгради в обхвата на резерват „Вароша” са групови културни ценности и имат същата защита като единични културни ценности, пише го в Закона за културното наследство”, казаха за skif.bg от инициативния комитет „Да запазим символа Покрит мост-Ловеч". Според него в заданието на проекта и в самия европроект за моста общината прикрива статута на моста и прилага невярна документация на Министерството на културата. Комитетът е готов на юридическа битка с кметството, която включва съдебни дела за спиране на санирането и връщането на моста като собственост на държавата. 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.