БГНЕС

Един от шедьоврите на възрожденската архитектура – мостът на Колю Фичето край Бяла, безвъзвратно се руши, съобщи БГНЕС. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма средства за извършване на реставрация.

Мостът е построен над река Янтра по поръчка на валията на Дунавския вилает Мидхат паша през 1867 г. Той е дело на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Дължината му е 276 м, ширината - 9,5 м, като сводовете са украсени със символни скулптури на грифон, лъв, нимфа, лебед. До каменния мост през 20 век е била направена и скулптура на майстора, за да напомня за делото му.

Днес обаче красивото съоръжение е пред разруха. По него има пукнатини, олющени облицовъчни камъни, обрасло е с растителност. Перилата също се рушат, тъй като са направени от тежък камък, при който с времето сцеплението намалява. При високите води на Янтра в основите на моста се затлачват дървета и постепенно устоите също се подкопават.

От общинската управа в Бяла са напълно наясно със състоянието на моста на Колю Фичето. За съжаление общината е с малък бюджет и в тежко финансово състояние, което не позволява да се отделят средства за основен ремонт. „Тук говорим за много сериозен и специфичен вид строителна работа, която е скъпа и не е по силите на община Бяла. Преди няколко години са правени единствено козметични ремонти с подмазване на части от моста. Дори разчистването на дърветата в реката е проблем за нас, тъй като трябва да използваме специализирана техника, за която също плащаме. Единственият вариант е да се кандидатства по европроект“, обяснява новият кмет на Бяла Димитър Славов.

Всъщност преди около две години е бил изготвен такъв проект, с който община Бяла и румънската община Градинари да кандидатстват съвместно по трансграничната програма България-Румъния в частта на Приоритетна ос 2 за развитие на природното и културно наследство. По проекта е трябвало не само да се реставрира мостът, но и да се изградят паркинг и културно-информационен център до него. За съжаление в последния момент, поради финансови неуредици между проектанта и общината, проектът не е бил внесен.

Сега вече ще търсим други възможности. Общини от нашия тип може да кандидатстват основно по Програмата за развитие на селските райони, но в новия период не се предвижда да се открият мерки точно за културно наследство. Няма да се откажем, но мисля, че за такъв тип паметници, които са не само от местно, но и от национално значение, трябва да има повече внимание от страна на държавата и на Министерството на културата. Мостът на Колю Фичето е емблемата на Бяла и ние трябва да направим всичко, за да го възстановим и запазим за поколения“, каза още Димитър Славов.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.