БГНЕС

Един от шедьоврите на възрожденската архитектура – мостът на Колю Фичето край Бяла, безвъзвратно се руши, съобщи БГНЕС. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма средства за извършване на реставрация.

Мостът е построен над река Янтра по поръчка на валията на Дунавския вилает Мидхат паша през 1867 г. Той е дело на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Дължината му е 276 м, ширината - 9,5 м, като сводовете са украсени със символни скулптури на грифон, лъв, нимфа, лебед. До каменния мост през 20 век е била направена и скулптура на майстора, за да напомня за делото му.

Днес обаче красивото съоръжение е пред разруха. По него има пукнатини, олющени облицовъчни камъни, обрасло е с растителност. Перилата също се рушат, тъй като са направени от тежък камък, при който с времето сцеплението намалява. При високите води на Янтра в основите на моста се затлачват дървета и постепенно устоите също се подкопават.

От общинската управа в Бяла са напълно наясно със състоянието на моста на Колю Фичето. За съжаление общината е с малък бюджет и в тежко финансово състояние, което не позволява да се отделят средства за основен ремонт. „Тук говорим за много сериозен и специфичен вид строителна работа, която е скъпа и не е по силите на община Бяла. Преди няколко години са правени единствено козметични ремонти с подмазване на части от моста. Дори разчистването на дърветата в реката е проблем за нас, тъй като трябва да използваме специализирана техника, за която също плащаме. Единственият вариант е да се кандидатства по европроект“, обяснява новият кмет на Бяла Димитър Славов.

Всъщност преди около две години е бил изготвен такъв проект, с който община Бяла и румънската община Градинари да кандидатстват съвместно по трансграничната програма България-Румъния в частта на Приоритетна ос 2 за развитие на природното и културно наследство. По проекта е трябвало не само да се реставрира мостът, но и да се изградят паркинг и културно-информационен център до него. За съжаление в последния момент, поради финансови неуредици между проектанта и общината, проектът не е бил внесен.

Сега вече ще търсим други възможности. Общини от нашия тип може да кандидатстват основно по Програмата за развитие на селските райони, но в новия период не се предвижда да се открият мерки точно за културно наследство. Няма да се откажем, но мисля, че за такъв тип паметници, които са не само от местно, но и от национално значение, трябва да има повече внимание от страна на държавата и на Министерството на културата. Мостът на Колю Фичето е емблемата на Бяла и ние трябва да направим всичко, за да го възстановим и запазим за поколения“, каза още Димитър Славов.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.