БГНЕС

Един от шедьоврите на възрожденската архитектура – мостът на Колю Фичето край Бяла, безвъзвратно се руши, съобщи БГНЕС. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма средства за извършване на реставрация.

Мостът е построен над река Янтра по поръчка на валията на Дунавския вилает Мидхат паша през 1867 г. Той е дело на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Дължината му е 276 м, ширината - 9,5 м, като сводовете са украсени със символни скулптури на грифон, лъв, нимфа, лебед. До каменния мост през 20 век е била направена и скулптура на майстора, за да напомня за делото му.

Днес обаче красивото съоръжение е пред разруха. По него има пукнатини, олющени облицовъчни камъни, обрасло е с растителност. Перилата също се рушат, тъй като са направени от тежък камък, при който с времето сцеплението намалява. При високите води на Янтра в основите на моста се затлачват дървета и постепенно устоите също се подкопават.

От общинската управа в Бяла са напълно наясно със състоянието на моста на Колю Фичето. За съжаление общината е с малък бюджет и в тежко финансово състояние, което не позволява да се отделят средства за основен ремонт. „Тук говорим за много сериозен и специфичен вид строителна работа, която е скъпа и не е по силите на община Бяла. Преди няколко години са правени единствено козметични ремонти с подмазване на части от моста. Дори разчистването на дърветата в реката е проблем за нас, тъй като трябва да използваме специализирана техника, за която също плащаме. Единственият вариант е да се кандидатства по европроект“, обяснява новият кмет на Бяла Димитър Славов.

Всъщност преди около две години е бил изготвен такъв проект, с който община Бяла и румънската община Градинари да кандидатстват съвместно по трансграничната програма България-Румъния в частта на Приоритетна ос 2 за развитие на природното и културно наследство. По проекта е трябвало не само да се реставрира мостът, но и да се изградят паркинг и културно-информационен център до него. За съжаление в последния момент, поради финансови неуредици между проектанта и общината, проектът не е бил внесен.

„Сега вече ще търсим други възможности. Общини от нашия тип може да кандидатстват основно по Програмата за развитие на селските райони, но в новия период не се предвижда да се открият мерки точно за културно наследство. Няма да се откажем, но мисля, че за такъв тип паметници, които са не само от местно, но и от национално значение, трябва да има повече внимание от страна на държавата и на Министерството на културата. Мостът на Колю Фичето е емблемата на Бяла и ние трябва да направим всичко, за да го възстановим и запазим за поколения“, каза още Димитър Славов.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...