Перуанският писател нобелист Марио Варгас Льоса (79) публикува остра статия в испанския вестник "Ел Паис" за това как известни личности от филмовия бранш превръщат в герои престъпници като наркобарона Хоакин Гусман – Ел Чапо, а медиите служат за резонатор в тази криминална дейност.
-----------------------------
Интервюто, което Шон Пен взе от мексиканския наркобарон Хоакин Гусман, известен с прякора Ел Чапо (Дребосъка), е потвърждение, че съвременната политика се прави не със знания и идеи, а с шоу и цирк.
Затова не е учудващо възмущението на обществото след интервюто, което бе взел американският актьор Шон Пен от мексиканския наркобарон и убиец Ел Чапо, който е един от най-богатите хора в света по оценки на „Форбс“. То бе взето малко преди залавянето му от подразделение на морската пехота на Мексико. Интервюто, публикувано в списание „Rolling Stone”, е чудовищно, то илюстрира безграничната самовлюбеност, преминаваща в клоунада, а като капак издава симпатия и съчувствие към мултимилионера, комуто се приписват около 3000 жестоки убийства, наред с безброй други престъпления, включително многобройни изнасилвания.
Шон Пен е добър актьор, а освен това има славата на общественик с прогресивни възгледи, което отнесено към холивудските звезди означава необяснима слабост към диктаторите и дребните тирани от страни на Третия свят. Това демонстрира Майте Рико в забележителната си статия „Вечното възхищение от деспота“, където се припомня какви дитирамби пееха актьорът, а също Майкъл Мур и Оливър Стоун, за Фидел Кастро и Уго Чавес: "Една от най-великите сили, които изобщо е имало планетата", "блестящ лидер", "аз изпитвам към него любов и благодарност". Как ли сега актьорът ще обясни факта, че на последните избори 70% от венецуелските избиратели отхвърлиха по най-решителен начин режима на Чавес? Макар че нищо чудно той и да не знае това.
Примерът на Шон Пен е ново потвърждение, че съвременната политики се прави не със знания и идеи, а с шоу и цирк, зад които се крие празнота, а кое е добро и кое лошо решават медиите вместо обществото. Да се хвали Фидел Кастро като „най-мъдрият човек в света“, както каза Оливър Стоун, означава да се покаже безпрецедентно невежество и цинизъм, все едно да се възхищаваш от Сталин, Хитлер, Мао, Ким Ир Сен или Робър Мугабе; означава да се посочва като пример за подражание половинвековната диктатура, която превърна Куба в затвор, от който кубинците се опитват да избягат на всяка цена, дори с риск да попаднат в челюстите на акулите. От този калибър е и възхвалата на Уго Чавес като политическа звезда от планетарен мащаб, чийто режим хвърли Венецуела в нищета, насилие и репресии, където стандартът на живот пада заедно с галопиращата и най-висока в света инфлация, и където самата сърцевина на властта е проядена от корупция и наркотрафиканти.
На такива сигурно им е много удобно – докато си седят в Холивуд и всичките им права са защитени, защото никой няма да ги изхвърля от домовете, никой няма да им вземе бизнеса, парите или свободата – на тях им е удобно да се правят на „прогресивни“ обществени дейци, които получават покани от някакви сатрапи и защитават техните тоталитарни режими, при които милиони живеят в страха, нищета и лъжи, без право на глас, без най-елементарни права.
А сега, освен диктаторите, тези „прогресивни“ обществени дейци взеха да защитават престъпници и серийни главорези като Гусман - беднякът, който, по думите на Шон Пен, поел по пътя на престъпността само защото това бил единственият начин да оцелее в несправедливия свят, където всичко е подчинено на олигарсите.
За съжаление, журналистиката също стана жертва на днешната цивилизация на фарса, в която политиката, пък и самият живот, се превърнаха в шоу. Онези, които злоупотребяват с тази професия, за да разпространяват повърхностни, банални и смехотворни идеи и явни политически лъжи, обиждат тази професия и онези професионалисти, които вършат истински чудеса, за да изпълнят своя дълг – да кажат истината на обществото, заради което получават малък хонорар и излагат на опасност живота си.
А такива като Шон Пен, Оливър Стоун и подобни на тях, дори не си дават сметка, че тяхната позиция е израз на негативно отношение към Венецуела, Куба и Мексико и изобщо към страните от т. нар. Трети свят, защото те лицемерно възпяват диктаторите на тези държави, които никога не биха изтърпели в собствените си страни, напомняйки по този начин Гюнтер Грас, който през 80-те години призоваваше латиноамериканците „да вземат пример от Куба“, докато в самата Германия той защитаваше принципите на социалдемокрацията.
Като критикувам безотговорни парвенюта като Шон Пен, не искам да кажа, че актьорите трябва да стоят по-далеч от политиката. Напротив, твърдо съм убеден, че участието в обществените дебати, в обществения живот е морален дълг на всеки и нито един човек не може да се смята за освободен от него, особено ако той е недоволен от обществото и света, в който живее. Освен това смятам, че колкото е по-известен човекът, както в случая с тези кинематографисти, толкова е по-висока отговорността му за изпълнението на този дълг. Той има по-големи възможности позицията му да достигне до обществеността. Но по същия начин и заради същите тези причини е задължително такова участие в обществения живот да се базира на стабилно познаване на темата, по която се изказва говорещият.
Тук ще е уместно да цитирам думите на още един американец, писателя Дон Уинслоу, казани по повод интервюто на Шон Пен. Уинслоу, който 20 години се занимава с дейността на мексиканските наркокартели и е автор на книгата „Картелът“, донесла му литературна награда, напомни за всички онези журналисти, които бяха осакатени и убити, само защото се бяха осмелили да изберат Гусман за субект на своето разследване.
Той е учуден, че Шон Пен дори не е попитал Дребосъка защо той след бягството си от затвора през 2001 г. подпали война с другите картели, в резултат на което убитите надхвърлили 100 000. Шон Пен не зададе и други въпроси: колко милиона долара е похарчил Ел Чапо за подкупването на съдии, политици и полицаи, защо се бе решил на договореност със садистите и убийците от „Лос Сетас“ и как е възможно охраната да му вкарва в килията непълнолетни момичета, докато е бил в затвора. Уинслоу съжалява и за това, че по време на 7-часовия разговор Шон Пен така и не попита Гусман за 35-те убити (включително 12 жени), които бяха ликвидирани по заповед на наркобарона по подозрения, че работят за „Лос Сетас“ до мирното споразумение с тази банда.
Що се отнася до причините, заради които Шон Пен не е задал неудобните въпроси - те са очевидни: той цинично изгради интервюто с убиеца така, че да го представи като герой и жертва на икономическата и политическа система, която така се стремяха да унищожат кумирите на актьора – Фидел Кастро и Уго Чавес. А и така е по-лесно да се поддържа имиджът на един „прогресивен човек“, който толкова успешно допълва и собствения имидж на актьора.
Източник: БГНЕС
