СУЗАНЕ КОРДС, DW

Името й е Алина Фернандес, а историята на нейния живот ще бъде разказана във филм. Малко преди началото на снимките Алина споделя, че очаква този филм да бъде нещо повече от обикновена биографична творба: "Много би ми харесало, ако публиката усети, че е научила нещо ново от филма", казва Алина Фернандес пред онлайн изданието на живеещите в изгнание кубинци "CiberCuba".

"Най-важното за мен е да разказвам за Куба", добавя тя, имайки предвид всъщност нещо друго. Да разказва за Куба означава за нея да дава глас на недоволството си - Алина Фернандес е сред най-острите критици на утвърдената от баща й Фидел Кастро политическа система.

"Защо се обърнах срещу баща си"

При това в началото Алина се възхищава искрено на героя от революцията. Майка й Наталия (Нати) произхожда от заможно семейство и е известна с красотата и интелигентността си. Нати и Фидел Кастро се срещат за пръв път през ноември 1952 г. по време на мероприятие в университета в Хавана. По онова време Фидел е все още напълно неизвестен, но само няколко месеца по-късно това се променя радикално: на 26 юли 1953 година той организира заедно със съмишленици първия бунт срещу диктатора Батиста.

Опитът за преврат пропада, но Кастро моментално се прочува. Заедно с други бунтовници той попада в затвора, откъдето излиза година по-късно по силата на всеобща амнистия. След като възобновява контакта си с Нати, двамата започват интимни отношения, макар да имат брачни партньори. От тази връзка на 19 март 1956 г. се ражда Алина. По това време Фидел Кастро е вече в Мексико, където се запознава с Че Гевара. Кастро вижда за пръв път малката си дъщеря - единственото момиче сред неговите осем деца - чак след свалянето на режима на Батиста през януари 1959 и триумфалното си завръщане в Хавана. Алина е 10-годишна, когато за пръв път научава, че съпругът на майка ѝ - известният сърдечен хирург Орландо Фернандес - не е истинският ѝ баща.

Първоначално новината предизвиква истински възторг у Алина, но постепенно чувствата й към прочутия революционер охладняват. Като дете Алина се бори да носи фамилното име на Кастро, но когато той най-сетне се съгласява, тя вече е променила мнението си. Кастро признава бащинството, но момичето му остава чуждо. Според "Foreign Policy" отношенията на Алина с брата на Фидел Кастро - Раул - са по-близки, отколкото със собствения й баща: "Чичо й Раул е човекът, към когото тя винаги е можела да се обърне за помощ, когато е имала някакъв проблем. Фидел Кастро никога не е бил склонен да помага". Нещо повече: Алина се чувства командвана и потискана от истинския си баща и с времето страда все повече от радикалния режим на острова.

Опитите й за професионална кариера в Куба се провалят, особено след като става ясна критичната й позиция спрямо политическата система. Алина постоянно подава молби да напусне Куба, които обаче са отхвърлени лично от баща й. През 1993 година най-сетне й се удава да избяга - под прикритие и с испански паспорт тя се качва незабелязано на самолет за Мадрид, откъдето по-късно се прехвърля в Маями в Съединените американски щати. Оттам тя ревностно се ангажира за правата на своите сънародници и редовно демонстрира срещу режима на Кастро. Алина стъпва отново на кубинска земя чак 21 години след бягството си - през 2014 г., когато посещава тежко болната си майка.

"Моят живот като дъщеря на Кастро"

Филмът, който ще бъде заснет в Колумбия, следва в общи линии мемоарите на Алина Фернандес, излезли през 1997 година под заглавие "Аз, Алина. Моят живот като дъщеря на Кастро". Режисьор е Мигел Бардем - братовчед на световно известния актьор Хавиер Бардем. Филмът ще се появи по кината през 2023 - точно 30 години след бягството на Алина от Хавана. Дъщерята на Кастро и до днес живее в Маями.

Кастро с Путин през 2000 г. Снимка: Уикипедия

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.