СУЗАНЕ КОРДС, DW

Името й е Алина Фернандес, а историята на нейния живот ще бъде разказана във филм. Малко преди началото на снимките Алина споделя, че очаква този филм да бъде нещо повече от обикновена биографична творба: "Много би ми харесало, ако публиката усети, че е научила нещо ново от филма", казва Алина Фернандес пред онлайн изданието на живеещите в изгнание кубинци "CiberCuba".

"Най-важното за мен е да разказвам за Куба", добавя тя, имайки предвид всъщност нещо друго. Да разказва за Куба означава за нея да дава глас на недоволството си - Алина Фернандес е сред най-острите критици на утвърдената от баща й Фидел Кастро политическа система.

"Защо се обърнах срещу баща си"

При това в началото Алина се възхищава искрено на героя от революцията. Майка й Наталия (Нати) произхожда от заможно семейство и е известна с красотата и интелигентността си. Нати и Фидел Кастро се срещат за пръв път през ноември 1952 г. по време на мероприятие в университета в Хавана. По онова време Фидел е все още напълно неизвестен, но само няколко месеца по-късно това се променя радикално: на 26 юли 1953 година той организира заедно със съмишленици първия бунт срещу диктатора Батиста.

Опитът за преврат пропада, но Кастро моментално се прочува. Заедно с други бунтовници той попада в затвора, откъдето излиза година по-късно по силата на всеобща амнистия. След като възобновява контакта си с Нати, двамата започват интимни отношения, макар да имат брачни партньори. От тази връзка на 19 март 1956 г. се ражда Алина. По това време Фидел Кастро е вече в Мексико, където се запознава с Че Гевара. Кастро вижда за пръв път малката си дъщеря - единственото момиче сред неговите осем деца - чак след свалянето на режима на Батиста през януари 1959 и триумфалното си завръщане в Хавана. Алина е 10-годишна, когато за пръв път научава, че съпругът на майка ѝ - известният сърдечен хирург Орландо Фернандес - не е истинският ѝ баща.

Първоначално новината предизвиква истински възторг у Алина, но постепенно чувствата й към прочутия революционер охладняват. Като дете Алина се бори да носи фамилното име на Кастро, но когато той най-сетне се съгласява, тя вече е променила мнението си. Кастро признава бащинството, но момичето му остава чуждо. Според "Foreign Policy" отношенията на Алина с брата на Фидел Кастро - Раул - са по-близки, отколкото със собствения й баща: "Чичо й Раул е човекът, към когото тя винаги е можела да се обърне за помощ, когато е имала някакъв проблем. Фидел Кастро никога не е бил склонен да помага". Нещо повече: Алина се чувства командвана и потискана от истинския си баща и с времето страда все повече от радикалния режим на острова.

Опитите й за професионална кариера в Куба се провалят, особено след като става ясна критичната й позиция спрямо политическата система. Алина постоянно подава молби да напусне Куба, които обаче са отхвърлени лично от баща й. През 1993 година най-сетне й се удава да избяга - под прикритие и с испански паспорт тя се качва незабелязано на самолет за Мадрид, откъдето по-късно се прехвърля в Маями в Съединените американски щати. Оттам тя ревностно се ангажира за правата на своите сънародници и редовно демонстрира срещу режима на Кастро. Алина стъпва отново на кубинска земя чак 21 години след бягството си - през 2014 г., когато посещава тежко болната си майка.

"Моят живот като дъщеря на Кастро"

Филмът, който ще бъде заснет в Колумбия, следва в общи линии мемоарите на Алина Фернандес, излезли през 1997 година под заглавие "Аз, Алина. Моят живот като дъщеря на Кастро". Режисьор е Мигел Бардем - братовчед на световно известния актьор Хавиер Бардем. Филмът ще се появи по кината през 2023 - точно 30 години след бягството на Алина от Хавана. Дъщерята на Кастро и до днес живее в Маями.

Кастро с Путин през 2000 г. Снимка: Уикипедия

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...