АНЕ ХЕРБЕРГ (ARD), DW
"Сега няма да се превърна в статуя", каза Марио Варгас Льоса, когато през 2010-а бе удостоен с Нобеловата награда за литература - кулминацията в дългогодишното му творчество. При връчването на наградата "Гардиън" го нарече "гигант на латиноамериканската литература". Той бе не само писател, но и политически наблюдател, журналист, активист и даже за известно време - политик, припомня АРД.
Създател на неподражаема проза
"Почти всички романи, които съм написал, се опират на моите преживявания, на моя опит и на образите, запазени в съзнанието ми", казва Льоса за своята работа. Тези образи били "маята за неговите фиктивни истории".
Марио Варгас Льоса е от богато перуанско семейство, следвал е право и литература. Той е само на 27 години, когато излиза първият му роман "Градът и кучетата" - повествование за властовите структури в един военен интернат в Лима, построено на основата на личните преживявания на автора.
Със своята неподражаема проза Марио Варгас Льоса извършва истинска революция в начина на писане в Латинска Америка. Наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес той се нарежда сред най-известните автори на континента.
Латинска Америка като източник на вдъхновение
Лайтмотив в неговите романи е борбата за демокрация срещу авторитарните режими и диктатурите. При това не само в Перу, а в цяла Латинска Америка. Те му носят световна слава - като например "Празникът на козела" за репресиите в Доминиканската република.
"В латиноамериканските държави не можеш да разчиташ на нищо", казва Льоса. По неговите думи - това е забележителен материал за романи, "в пълно противоречие със социално стабилните държави, които перфектно маршируват в набелязаната посока. Като Швейцария и Швеция например". Тези страни били чудесни, но не предоставяли материал за романи.
От писател до политик
Когато през 1980-те години лявата партизанска организация "Сияйната пътека" тероризира перуанското население, а същевременно страната преживява икономическа криза, Льоса решава да се заеме с политика - кандидатира се за президентските избори. Той излиза с програма за повече пазарна икономика, но на балотажа губи от Алберто Фухимори.
Победителят не закъснява да изгради брутален потиснически апарат, разпуска парламента и отменя конституцията. Но пък Льоса получава Нобеловата награда за литуратура. "Както казва един от героите в моите романи, реалният свят е едно, а креативният свят на мечтите и литературата - нещо съвсем друго." Можеш да се потопиш в него, само ако самият ти пишеш, цитира АРД неговите думи.
Марио Варгас Льоса не е човек, който си затваря устата и отправя постоянни критики към президенти като Фухимори или венецуелския популист Хуго Чавес, когото обвинява за обществените, социалните и икономическите неблагополучия в Южна Америка. Както го опредя "Нойе Цюрхер Цайтунг" - той е аристократ с усмивката на кайман.
Свободата - на първо място
На 80-я си рожден ден той казва: "Имам илюзии, много проекти, за които отсега знам, че вече няма да мога да ги осъществя. Но ще работя до края на живота си - човек трябва да остане активен докрай".
Марио Варгас Льоса е определян като интелектуалната съвест на Латинска Америка, човек с остър ум и последователен борец за свобода. Той бе смятан и за най-мощния глас на либерализма в Латинска Америка. Но както казва - най-голямата му любов до последно остава литературата. Льоса нарича изкуството на четенето "най-важното, което ми се е случвало в живота".
