Популизмът в съвременната политика е темата на коментар на писателя Марио Варгас Льоса за "Ел Паис". В есето си "Новият враг" носителят на Нобелова награда за литература анализира взаимната връзка между популизма, национализма, расизма и ксенофобията.: 

"Комунистически Китай се превърна в държава на капиталистическия авторитаризъм. Такива държави като Куба, Северна Корея, Венецуела са в коматозно състояние и въобще не могат да служат за пример, какъвто беше навремето Съветският съюз. Комунизмът сега се превърна в помийна яма, а неговите последователи и привърженици се оказаха в периферията на политическия живот. Мнозина се надяваха, че изчезването на комунизма ще засили позициите на либералната демокрация и тя ще се разпространи в целия свят. Оказа се, че не е така – комунизмът беше заменен от популизъм.

Не става дума за идеология. Това е по-скоро нещо като вирусна епидемия. Популизмът е по-отровен от комунизма и атакува както развитите, така и развиващите се страни, като във всеки отделен случай има различен облик. В развиващите се страни популизмът се проявява в левичарската идеология, а в развитите страни има ясно изразен десен оттенък. Даже такива държави като Великобритания Франция, Холандия и САЩ нямат противоотрова за тази болест. Популизмът се появява под формата на Брекзит, в президентството на Тръмп, във възможното идване на власт на холандската дясно либерална Народна партия на свободата и демокрацията, а във Франция като лидерката на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен. 

...

Основно свързващо звено на популизма е национализмът. По време на предизборната си кампания Тръмп обеща на избирателите си да върне предишното величие на Америка, както и да не позволи на Китай, Европа и други държави да използват САЩ като източник за обогатяването си. Интересите на Америка са над всичко.

Бях в Лондон, когато се решаваше въпросът за излизането на Великобритания от Евросъюза и с удивление слушах шовинистичните и ксенофобски речи на Борис Джонсън и лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство Найджъл Фараж. Те обещаваха, че след излизането от ЕС Великобритания отново ще си възвърне суверенитета и свободата, а ще се спаси и от бюрократите в Брюксел.

Неотменна част от национализма е расизмът, който се проявява преди всичко в това, че постоянно търси „изкупителна жертва” и я обвинява за всички беди, неуспехи и провали. Обект на атаки от страна на западните популисти станаха имигрантите и мюсюлманските бежанци. 

...

Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и министър-председателката на Полша Беата Шидло обвиняват мигрантите, че лишават от работа местните хора, злоупотребяват със социалните помощи и рушат общественото образование.

...

Популизмът има много дълбоки традиции, но никога досега не е достигал такива мащаби. Борбата с него е много трудна, защото той стъпва върху човешките инстинкти. Те са недоверие, страх, делене на хората по расов, езиков и религиозен признак. Популизмът проповядва ксенофобия, псевдопатриотизъм и невежество."

 

Източник: БГНЕС

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...