КОЛЧО СЛЕПЕЦА*

Гледам и не вярвам на очите си - толкова много предатели не са се раждали по българската земя. Казвам го, защото ми разказаха за изборите на 1 ноември. По мое време момчетиите като Левски, Бенковски, Ботев и хиляди други като тях дадоха живота си само и само България да е свободна държава. Отечеството за тях беше най-важното. Те бяха и срещу султана, и срещу руския император, и срещу чорбаджиите, които се слагаха на властта, и срещу всеки, който застане срещу революцията. Знаете ли колко предателски глави се търкулнаха в прахта?  

Ако сега можеха да възкръснат - сигурно щяха да извадят камите от поясите си... Ама нейсе!

Мъчно ми е, че баш предателите на България на 19 февруари ще се затътрят пред паметниците на Дякона и ще говорят глупостите си за него. Ама ще мълчат като задници, че в любимата им россия, на която са си продали душите и отворили джобовете си, няма нито един паметник на Васил Иванов Кунчев от Карлово. На 3 март руските байряци ще бъдат повече от нашите на Шипка, дето украинските воини загинаха в битките.

На 2 юни предателите пак ще бъдат най-отпред, лицемерейки, че са патриоти. Така ще е и на 6 и 22 септември. Страшното е, че голяма част от населението, живеещо в изконните български земи, им ръкопляска с телешки възторг. 

Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане, и въобще България. Султанът никога не ни е потурчвал нарочно, ако изключим разни изстъпления на местни дерибеи, които не му се подчиняваха. Е, имаше и такива, които приеха турската вяра, за да имат по-ниски данъци. Но бяха малко, не като сегашните предатели. 

Пази, Боже, сляпо да прогледа! 

Амин! 

*След като поверихме рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ на известната Вазова героиня Рада Госпожина, сега поканихме за автор и друг негов уникален герой - Колчо Слепеца. Той ще води рубриката "Из кривиците на времето", в която ще коментира явните противоречия в историята, която се поднася за всеобщо ползване.

На снимката е Константин Кисимов като Колчо Слепеца във филма "Под игото" (1952), режисьор Дако Даковски

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

 

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.