Някогашна фабрика на Оскар Шиндлер - германският индустриалец, спасил близо 1200 свои работници евреи от нацистите, ще се превърне в музей, съобщи dw.com. 

Става въпрос за цех, разположен в Бърненец, Чехия. Фондът на името на Шиндлер е купил имота и ще го превърне в мемориал за Холокоста. Фабриката е неизползваема от години и ремонтът й ще струва милиони евро.

"Целта ни е реставрираме сградата и околността и да възвърнем първоначалния облик от 1939 г. заедно с наблюдателната кула и болницата", казва Ярослав Новак, президент на фондацията. Той се надява и на държавно подпомагане, с което да превърне мястото в магнит за туристите. Оскар Шиндлер стана знаменитост след изключителния филм "Списъкът на Шиндлер" на Стивън Спилбърг с Лиъм Нийсън в главната роля. Той спечели 7 "Оскар"-а през 1993 г. 

През октомври 1939 г. Шиндлер взема под наем, а след това купува фабриката за емайлирани съдове „Deutsche Emaillewaren-Fabrik“, принадлежала преди това на евреин. Тя се намира в Полша, близо до Краков. До края на 1942 г. тя е огромна фабрика с площ с почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков. През 1944 г. Шиндлер разширява производството си, като купува фабриката в Чехия, като там отиват да работят спасените от него краковски евреи - с фалшиви документи благодарение на подкупи и смели машинации. В Бърненец се опитва да спаси над 800 мъже и 300 жени, които са депортирани в концлагери. И прави цяло чудо - успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.

Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 евреи мъже от Аушвиц, работещи в каменоломна. През януари 1945 г. поради настъплението на Червената армия те са натоварени на 2 конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от СС службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Той убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити 13 замръзнали и 107 души, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Никой от тях не стъпва във фабриката, на всички е оказана помощ. Починалите са погребани с еврейски ритуал на земя, която Шиндлер купува. В последните дни на войната спасителя се вмъква нелегално в Германия, без никакви пари.

След края на войната вече не успява да подкара успешен бизнес, но евреите, които е спасил, никога не го оставят. Умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим.

 

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата