БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Гледах филма „Денят на истината“ със смесени чувства. От една страна, той е задължителен за мен, защото е дело на Спилбърг, а от друга – бях шокиран от вълната отрицателни отзиви, които прочетох за него. Един от тях дори завършваше с призива: „Спилбърг, пенсионирай се!“
Вярно, на 18 декември той става на 80, но феновете ли са тези, които ще направляват неговата кариера?
След уталожването на страстите в моето съзнание мога да заявя уверено, че това не е куриозен провал.
Същевременно не бива да си кривя душата – Спилбърг не ми предлага нищо ново и ако това е, не дай си Боже, неговото искрено завещание, ще ми е трудно да приема като принос призива му да вярваме, че не сме сами на планетата, наблюдавайки познатите кадри от Розуел от 7 юли 1947 година или от Кексбърг, Пенсилвания, от 1965 година...
И този негов филм впечатлява с времетраенето си – 146 минути са необходими за един истински епос.
В последните си опуси Спилбърг разтегля действието и все кръжи около продължителност от 150 минути – „Мостът на шпионите“ (2015), „Вестникът на властта“ (2017), „Играч първи, приготви се!“ (2018), „Уестсайдска история“ (2021), „Фейбълманови“ (2022), дори „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ (2023), на който е само изпълнителен продуцент.
Желае да бъде обстоятелствен, сладкодумен, интересен и атрактивен, въпреки че не винаги му се получава.
В „Денят на истината“, определен от някои критици като разширен филм за преследване, ученият Даниел Келнър (Джош О'Конър) е преследван от организацията ВАРДЕКС на Ноа Сканлън (Колин Фърт). Екипът на Ноа държи приятелката на Даниел – Джейн (Ив Хюсън), и се опитва да я размени срещу файловете на Даниел, съдържащи кадрите от контактите с извънземни.
„Денят на истината“ до голяма степен се движи по четири писти, които на финала се пресичат. Даниел и Маргарет Феърчайлд (Емили Блънт), телевизионна метеороложка от Канзас Сити в канала KCHE 4, надарена с провиденциални способности, търсят подкрепата на Хюго Уейкфийлд (Колман Доминго), специалист по киберсигурност, тъй като просто искат да запознаят света със срещите от третия вид, за които разполагат с информация. Срещу тях стои Ноа, който смята, че тази информация не трябва да става достояние на човечеството...
Даниел и Маргарет са преследвани от органите на сигурността, спасяват живота си на косъм, скачайки в движение от смачкан автомобил в преминаващ с висока скорост влак. По тях се стреля, те са обществени врагове № 1, но на финала все пак се добират до местната телевизия в Канзас Сити. Даниел пуска в ефир компроматите за срещите с извънземните пред уморения поглед на Ноа. Маргарет произнася сакраменталната фраза: „Аз вярвам!“, точно след съществената среща в ефир с извънземния ветеран, доставен от Хюго. Представителят на чуждата раса казва нещо с чуруликащ тон на Маргарет и Даниел и ние очакваме след това, подобно на своя предшественик И-Ти, той да яхне велосипеда и да полети към небесата...
Емоционален апотеоз или кич?
Нека всеки прецени сам за себе си.
Спилбърг е наистина непораснало дете. Той се вълнува от проблема за контактите с извънземните, вярва, че ги има, и вече петдесет години – още от „Близки срещи от третия вид“ – разработва този казус.
Вероятно и досажда. Сигурно и се повтаря.
Възможно е тази тематика да е можела да бъде интерпретирана и по-свежо, и по-впечатляващо.
Той го е правил в „Изкуствен интелект“ и „Специален доклад“, но, да се съгласим, негово право е как ще поднесе посланията си на публиката.
Смятам, че е искал да създаде екшън, който е и антология на проблемите и търсенията, преследвали го през последните пет десетилетия.
И ако цитираме един бивш руски премиер: „Исках нещата да станат по-добре, а се получи както обикновено.“
Постановчикът, който е и съсценарист заедно с Дейвид Коп, както и продуцент, не може да избяга от натюрела и природата си.
На 80 години той предлага „Денят на истината“, залага на сигурното в драматургията, визията – пъргава и подвижна камера на Януш Камински, и музиката – 94-годишният Джон Уилямс отново е на висота със своите драматични композиции.
От актьорите откроявам Джош О'Конър, Ив Хюсън и Уайът Ръсел (Джаксън, приятелят на Маргарет). Изпълнението на Емили Блънт е нюансирано, емоционално и искрено. Колман Доминго е успокояващият разказвач във филма, докато Колин Фърт предпочита да разкрие умората и уязвимостта на своя персонаж.
Ще призная още нещо – носталгията и конюнктурата не ми позволяват да бъда по-краен в оценката си за „Денят на истината“.
Колко режисьори от ранга на Стивън Спилбърг са активни в момента?
Вероятно само сър Ридли Скот, въпреки че и той вече е преминал зенита на славата си...
Затова ще бъда обран и конкретен – „Денят на истината“ не е гаф, но не е и шедьовър на Спилбърг.
По-скоро е завършваща брънка от негов мащабен замисъл, на чийто финал присъстваме сега.
Нека уважим усилията му – той ги заслужава.
За да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...
"Денят на истината“, 2026, 146 мин., сценарий: Дейвид Коп и Стивън Спилбърг; режисура: Стивън Спилбърг; продукция: „Юнивърсъл Пикчърс“, „Амблин Ентъртейнмънт“, Филмова комисия на Нова Зеландия.
