БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Спилбърг напоследък е в отлична  форма и след „Линкълн“ (2012) и „Мостът на шпионите“ (2015) бе закономерно да се завърне към света на приказната феерия и царството на  мечтите.

А той умее да разказва приказки, ах, само как умее.

Помним с какъв възторг приехме  „Извънземното“ (1982), „Хук“(1991), „Джурасик парк“(1993), „Изкуствен интелект“(2001) и „Приключенията на Тинтин“(2011). 

Стивън Спилбърг има сетива и усет за  приказната сага и  голямото приключение.

Той умее да разказва непресторено и увлекателно, „като за възрастни, но малко по – добре“.

Защото обича децата и знае как да им поднесе поредния хит, по който да лудеят и да пълнят салоните.

И тъй като сам той е едно вече помъдряло и побеляло дете, което продължава да възприема света с непокварения  поглед на подрастващия, вярващ в  победата на Доброто над 

Злото. 

Вероятно подобен подход звучи наивно, старомодно и инфантилно.

А аз смятам, че по – скоро става дума за вярност към избрана тема, герои, проблематика и начин на нейното интерпретиране.

От „Близки срещи с третия вид“ (1977) досега.

Режисьорът – продуцент, заедно с Франк Маршал и Катлийн Кенеди , много добре познава потенциала на литературната първооснова за филма си – популярният роман на майстора Роалд Дал от 1982 г., но за да е сигурен в успеха си, възлага адаптацията на книгата за екран на Мелиса Матисън.

С нея вече е създал суперуспешния шедьовър „Извънземното“ (1982)и именно на нея – бившата съпруга на Харисън Форд е посветен филма, тъй като сценаристката почина на 65 г. и не доживя премиерата му.

Достатъчно амбициозни усилия полага Спилбърг и екипът му за пресъздаването и одухотворяването  чудния свят на Дал.

Много  пари е погълната страната на колосите, както и леговището на добрия великан – бюджетът е 140 млн.долара! – но смятам, че целта е била постигната – фантастичната вселена  на Дал присъства на екран ,претворена убедително и ефектно, за което заслугата е основно на художника по костюмите Джоана Джонстън и на художествения директор Тод Черниявски.

И тъй като Спилбърг  работи с постоянни сътрудници не може да очакваме куриозни изненади от безупречната работа на оператора Януш Камински, докато  музиката на Джон Уйлямс , трябва да признаем,  на моменти е дразнещо натрапваща, нещо, което е убягнало от слуха на постановчика.

Възможно е за някои фенове режисурата на Стивън  Спилбърг да е тромава.

Да е лишена от блясък и креативно вдъхновение.

За мен по – важното е друго.

 Спилбърг владее занаята като малцина свои колеги, знае какво да снима и как да го поднесе , за да е атрактивно и конвертируемо и най – важното, дори и на 70 години той е запазил в себе си чистия поглед на влюбения в киното творец, който не спира да се вдъхновява и да експонира  все така сладкодумно и  завладяващо простички наглед истории, оставащи за дълго в нашето съзнание.

Ясно е, че „Добрият великан“ е притча за борбата със силите на злото – кръвожадните гиганти, ядящи хора и заплашващи цивилизацията, които елегантно трябва да бъдат елиминирани след намесата на британските ВВС.

Подробност е, че победата е планирана на прием при английската кралица – Пенелопе Уилтън, на който Софи – Руби Барнхил разказва  за проблема и моли за еднократна помощ, която добрата стара Елизабет II не може да откаже!...

Както е вярно, че и акцията е пресъздадена на екрана и обстоятелствено, но и малко бутафорно – както подобава на детски сън.

И е хубаво, че режисьорът не се е увлякъл  по излишните баталии – не че не ги владее – да си спомним „Империя на слънцето“ ( 1987)  ,не се взема прекалено на сериозно и не прекрачва границата на добрия вкус, заобикаляйки уловките и внушенията, останали в първоизточника от времето на Студената война.

Затова  кралицата уведомява за действията си двамата ръководители на свръхсилите – Рони (Рейгън) и Борис (Елцин), неволна или умишлено допусната грешка, тъй като при излизането на книгата СССР се управлява от Брежнев.

Реализиран в стилистиката на „Извънземното“ и „Приключенията на Тинтин“ „Добрият великан“ държи не само на бляскавите  визуални ефекти, но и на стабилната актьорска игра.

Спилбърг е цар на откритията на деца – звезди – Кари Джефри в „Близки срещи от третия вид“, Дрю Баримор в „Извънземното“, Хейли Джоуъл Осмънт в „Изкуствен интелект“ и е логично в „Добрият великан“ изборът на Руби Барнил – Софи да е по правило  успешен.

Руби носи в себе си чистотата, неподправеността, искреността на реакциите, естествената и убедителна изява пред камерата, на нея безусловно й вярваме, а това се оказва решаващо за цялостното хомогенно възприемане на филма.

Много удачни попадения във втория план са Пенелопе Уилтън – кралицата и Ребека Хол – Мери, а Марк Райлънс като добрият великан просто печели  следващия  джакпот в кариерата си.

Неговият великан – мъдър, деликатен, фин,тромав,  смешен и толкова витален , ще му спечели може би не „Оскар“ – той има вече такъв за „Мостът на шпионите“ (2015) – а нещо много по – важно и ценно – любовта и уважението на най – взискателната  публика – детската.

Не мога да гадая как ще се възприеме „Добрият гигант“ от нашата аудитория и не смея да пиша с лека ръка, че го очаква шумен успех.

Знам обаче, че той ще намери своите зрители, ще ги впечатли и покори.

Мечтатели, търсачи на приключения, непокварени натури, има все още достатъчно много и у нас.

Мисля си, че и за грубите,прагматични субекти  опусът на холивудския майстор  ще се възприеме като мехлем за душата.

Какво повече може да искаме и за какво друго си струва да мечтаем?

 „Добрият великан“, 2016, 117 минути, реж.Стивън Спилбърг, по романа на Роалд Дал, разпространение „Уолт Дисни пикчърс“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК