БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Спилбърг напоследък е в отлична  форма и след „Линкълн“ (2012) и „Мостът на шпионите“ (2015) бе закономерно да се завърне към света на приказната феерия и царството на  мечтите.

А той умее да разказва приказки, ах, само как умее.

Помним с какъв възторг приехме  „Извънземното“ (1982), „Хук“(1991), „Джурасик парк“(1993), „Изкуствен интелект“(2001) и „Приключенията на Тинтин“(2011). 

Стивън Спилбърг има сетива и усет за  приказната сага и  голямото приключение.

Той умее да разказва непресторено и увлекателно, „като за възрастни, но малко по – добре“.

Защото обича децата и знае как да им поднесе поредния хит, по който да лудеят и да пълнят салоните.

И тъй като сам той е едно вече помъдряло и побеляло дете, което продължава да възприема света с непокварения  поглед на подрастващия, вярващ в  победата на Доброто над 

Злото. 

Вероятно подобен подход звучи наивно, старомодно и инфантилно.

А аз смятам, че по – скоро става дума за вярност към избрана тема, герои, проблематика и начин на нейното интерпретиране.

От „Близки срещи с третия вид“ (1977) досега.

Режисьорът – продуцент, заедно с Франк Маршал и Катлийн Кенеди , много добре познава потенциала на литературната първооснова за филма си – популярният роман на майстора Роалд Дал от 1982 г., но за да е сигурен в успеха си, възлага адаптацията на книгата за екран на Мелиса Матисън.

С нея вече е създал суперуспешния шедьовър „Извънземното“ (1982)и именно на нея – бившата съпруга на Харисън Форд е посветен филма, тъй като сценаристката почина на 65 г. и не доживя премиерата му.

Достатъчно амбициозни усилия полага Спилбърг и екипът му за пресъздаването и одухотворяването  чудния свят на Дал.

Много  пари е погълната страната на колосите, както и леговището на добрия великан – бюджетът е 140 млн.долара! – но смятам, че целта е била постигната – фантастичната вселена  на Дал присъства на екран ,претворена убедително и ефектно, за което заслугата е основно на художника по костюмите Джоана Джонстън и на художествения директор Тод Черниявски.

И тъй като Спилбърг  работи с постоянни сътрудници не може да очакваме куриозни изненади от безупречната работа на оператора Януш Камински, докато  музиката на Джон Уйлямс , трябва да признаем,  на моменти е дразнещо натрапваща, нещо, което е убягнало от слуха на постановчика.

Възможно е за някои фенове режисурата на Стивън  Спилбърг да е тромава.

Да е лишена от блясък и креативно вдъхновение.

За мен по – важното е друго.

 Спилбърг владее занаята като малцина свои колеги, знае какво да снима и как да го поднесе , за да е атрактивно и конвертируемо и най – важното, дори и на 70 години той е запазил в себе си чистия поглед на влюбения в киното творец, който не спира да се вдъхновява и да експонира  все така сладкодумно и  завладяващо простички наглед истории, оставащи за дълго в нашето съзнание.

Ясно е, че „Добрият великан“ е притча за борбата със силите на злото – кръвожадните гиганти, ядящи хора и заплашващи цивилизацията, които елегантно трябва да бъдат елиминирани след намесата на британските ВВС.

Подробност е, че победата е планирана на прием при английската кралица – Пенелопе Уилтън, на който Софи – Руби Барнхил разказва  за проблема и моли за еднократна помощ, която добрата стара Елизабет II не може да откаже!...

Както е вярно, че и акцията е пресъздадена на екрана и обстоятелствено, но и малко бутафорно – както подобава на детски сън.

И е хубаво, че режисьорът не се е увлякъл  по излишните баталии – не че не ги владее – да си спомним „Империя на слънцето“ ( 1987)  ,не се взема прекалено на сериозно и не прекрачва границата на добрия вкус, заобикаляйки уловките и внушенията, останали в първоизточника от времето на Студената война.

Затова  кралицата уведомява за действията си двамата ръководители на свръхсилите – Рони (Рейгън) и Борис (Елцин), неволна или умишлено допусната грешка, тъй като при излизането на книгата СССР се управлява от Брежнев.

Реализиран в стилистиката на „Извънземното“ и „Приключенията на Тинтин“ „Добрият великан“ държи не само на бляскавите  визуални ефекти, но и на стабилната актьорска игра.

Спилбърг е цар на откритията на деца – звезди – Кари Джефри в „Близки срещи от третия вид“, Дрю Баримор в „Извънземното“, Хейли Джоуъл Осмънт в „Изкуствен интелект“ и е логично в „Добрият великан“ изборът на Руби Барнил – Софи да е по правило  успешен.

Руби носи в себе си чистотата, неподправеността, искреността на реакциите, естествената и убедителна изява пред камерата, на нея безусловно й вярваме, а това се оказва решаващо за цялостното хомогенно възприемане на филма.

Много удачни попадения във втория план са Пенелопе Уилтън – кралицата и Ребека Хол – Мери, а Марк Райлънс като добрият великан просто печели  следващия  джакпот в кариерата си.

Неговият великан – мъдър, деликатен, фин,тромав,  смешен и толкова витален , ще му спечели може би не „Оскар“ – той има вече такъв за „Мостът на шпионите“ (2015) – а нещо много по – важно и ценно – любовта и уважението на най – взискателната  публика – детската.

Не мога да гадая как ще се възприеме „Добрият гигант“ от нашата аудитория и не смея да пиша с лека ръка, че го очаква шумен успех.

Знам обаче, че той ще намери своите зрители, ще ги впечатли и покори.

Мечтатели, търсачи на приключения, непокварени натури, има все още достатъчно много и у нас.

Мисля си, че и за грубите,прагматични субекти  опусът на холивудския майстор  ще се възприеме като мехлем за душата.

Какво повече може да искаме и за какво друго си струва да мечтаем?

 „Добрият великан“, 2016, 117 минути, реж.Стивън Спилбърг, по романа на Роалд Дал, разпространение „Уолт Дисни пикчърс“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора