Почина продуцентът и актьор Бранко Лустиг. Информация се появи на уебсайта на еврейския филмов фестивал The Festival of Tolerance, на който той беше почетен президент.

БРАНКО ЛУСТИГ е роден на 10 юни 1932 г. в Осиек, Харватия.  По време на Втората световна война попада  в концентрационния лагер в Аушвиц, а след това - в Берген-Белзен. Преживяванията му там стават базисти при снимането на „Списъкът на Шиндлер“. Благодарение на това  през 1994 г. Лустиг става първият хърватин, който е удостоен с „Оскар“. По-късно той получи още една златна фигурка за лентата „Гладиатор”. Освен това продуцентът е известен с работата си в „Ханибал“, „Блек Хоук“, „Гангстер“ и „Добра година“. Има и "Златен глобус".

През 80-те години режисьорът напуска родината и се мести в Лос Анджелис, но по-късно се отново се завръща в Загреб, където е удостоен със званието почетен гражданин.

 „Честно казано, отново съм тук, за да умра. Холивуд е красив, срещнах се с прекрасни актьори там, работих с тях, но все пак това е моята страна и тук преживях много - и добро, и тъжно ”, казва Лустиг.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...