"Свободна Европа"

Музиканти казват за него, че може да дирижира, без да има нотите пред себе си. Просто държи "в главата си" цялото произведение. Освен това няма значение от коя епоха е произведението, защото репертоарът му е огромен - от барокова до съвсем съвременна музика.

В четвъртък Емил Табаков дирижира едно от най-новите музикални произведения - с тази разлика, че то не е писано от друг, а е негово собствено. Казва се "Концерт за цигулка и оркестър" и ще звучи в Зала "България" в София. Солист е Светлин Русев.

Твърде малко диригенти по света са също и композитори. Такива са Густав Малер и Рихард Щраус, например. В България такъв е Васил Казанджиев. Има и други, разбира се, но списъкът съвсем не е дълъг.

"Концертът за цигулка и оркестър" вече имаше премиера в България - това стана миналата година по време на Мартенските музикални дни в Русе. Софийската публика го чу за първи път в четвъртък.

Емил Табаков е от плеядата забележителни български диригенти, сред които бяха също Емил Чакъров и Димитър Манолов. Във Великобритания са го определяли като един от стоте най-добри професионалисти в света. Сред 250-те диска, в които е записана дирижирана от него музика, са такива, които са издавани от Елан, Капричио Делта, Еми, Пентагон. Гостувал е със свои оркестри или като гост диригент в залите на пет континента.

Емил Табаков е роден в Русе през 1947 г. Завършва Националната музикална академия в София през 1974, а само две години по-късно става диригент на Русенската филхармония. Още година по-късно печели първата си награда - тази за млад диригент в Копенхаген.

Бил е ръководител на Камерния ансамбъл "Софийски солисти", бил е главен диригент на филхармониите на София и Белград, и на симфонични оркестри в Анкара и в София.

През 1997 г. е министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...