Утре, 10 февруари, се навършват 90 години от рождението на актрисата Татяна Лолова. По този повод на 13 февруари от 19,30 ч. на голямата сцена на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (София) ще бъде представен спектакъла „Празнуваме Татяна Лолова“, обяви институцията на сайта си. Актриси от различни поколения - Силвия Лулчева, Йорданка Стефанова, Стефания Кочева и други, ще изпълнят части от популярни текстове от пиеси, в които е играла Татяна Лолова на сцената на театъра.

Ще има и изненади. Калин Сърменов, който е един от любимите колеги на Татяна Лолова през годините на работата й в Сатиричния театър и един от героите й в книгата „Дневници и делници“ е режисьор на събитието.

"Това, че Сатиричният театър държи много на паметта е в основата на мисленето ми, в основата на нещата, които ние започнахме да правим в последните десетина години вече. Това поколение, част от което беше Таня, създаде причинно-следствени връзки, на базата на които ние в момента стъпваме.

Ако едно общество или ако една емоционална мисъл или енергия не си дава сметка за това, няма никаква перспектива. А мисля, че това е и пример за младите, които идват в театъра, младите, които са около театъра. Това е пример, който изгражда и създава усещане за логика. Самото събитие ми се иска да бъде част от света, който Таня е оставила след себе си като роли и той някак да се преплете с младите или настоящите звезди на Сатиричния театър. Ще имаме и много музика, свързана с нейните песни.

Ще има доста откъси от нейни представления, радиопиеси и телевизионен театър. Ще има доста спомени за нея. Ще бъде като купон - да имаме усещането, че тя е сред нас", разказа Калин Сърменов, директор на Сатирата, в интервю за БНР. 

ТАТЯНА ЛОЛОВА е родена на 10 февруари януари 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Същата година дебютира на професионална сцена в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.

През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Държавен сатиричен театър, където играе до края на живота си с едно прекъсване от 1977 до 1989 г., когато е актриса в Театър „София“. Има над 120 театрални и 54 роли в киното, 76 в телевизията, многобройни записи в БНР. Тя е носител на редица филмови и театрални награди, високи държавни отличия. През годините играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199, театрите в Стара Загора, Русе и др.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...