На 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова – едно от най-ярките присъствия на сцената, в ефира и в живота. 

"Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше дяволито и на шега актрисата. 

Сцената остана без светлина!

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977-1989 г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алексей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър. 

Татяна Лолова е ярка актриса с много широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение. Разтърсващ е и драматичният талант на Татяна Лолова. Тя успява да плени, да увлече в състоянието на своята героиня, да развълнува дълбоко.

Член е на СБФД (1987). Носител на наградите: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г. Книги – „1/2 живот“ и „Дневници и делници“ (2020).

 

Поклон пред паметта й.

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...