ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Френският актьор с български корени Сава Лолов гостува за първи път със свое представление в България. Той стъпва на софийската сцена по покана на Театрална работилница "Сфумато".

В три поредни вечери Лолов представи там своя моноспектакъл "Хенри V", създаден по едноименната пиеса на Уилям Шекспир, с откъси от трудове на френския драматург и режисьор Антонен Арто и свои собствени.

Пиесата разказва за прочутата битка при Азенкур през 1415 г., в която войниците на английския крал Хенри V неочаквано разгромяват много по-силната френска армия. Хенри се жени за дъщерята на френския крал и синът му става наследник на френския престол.

Лолов игра спектакъла на френски със субтитри за публиката, макар да говори добре български. Нямаше антракт. И след този двучасов театрален подвиг, хората в залата станаха на крака и бурно го аплодираха.

За него обаче това е просто работа.

"Това е като музикант, който трябва да учи цяла партитура, това е занаят", каза пред "Свободна Европа" Лолов, за когото зрителите в залата са неговата армия.

"Аз съм влюбен в Париж, в Париж ми е сърцето, но ми е много важно да се връщам редовно в България, защото тук има друг дух, който чувствам много мой", сподели още актьорът.

 

За лелята с мощна душа и силата на българския театър

Сава Лолов е роден на 27 февруари 1970 г. Баща му е театралният режисьор Димо Лолов - брат на една от най-обичаните български актриси Татяна Лолова. По онова време в комунистическа България е трудно да се прави свободен театър, но Димо Лолов си позволява тази смелост и това променя живота на семейството му. Когато Сава е само на 3 години, властите позволяват на баща му да постави пиеса на германския драматург Фридрих Дюренмат в театър 199, защото той изповядва комунистическата идеология.

Не знаят обаче, че Лолов иска през изкуството да каже истината за управлението на Тодор Живков. Представлението е като мюзикъл и започва с това как хора излизат от купчина фекалии, пеейки: "До гуша сме в л…а". Актьорите са така гриминари, че публиката може да разпознае в тях различни политици от върхушката на режима. Става огромен скандал и постановката веднага е забранена. За Димо Лолов в България става опасно. Затова той успява да намери начин да замине за Франция, където по това време съпругата му специализира хирургия.

Майката на Сава - д-р Дарина Кръстинова е пластичен хирург в Париж. Тя често работи с жени, станали жертва на заливане с киселина. Д-р Кръстинова е член на Кралската академия на Великобритания и е обявена за пластичен хирург №1 в света сред жените.

През 1973 г. това все още не е така. Двамата родители успяват да изведат Сава от България при себе си.

„В началото живеехме в болницата, в която работеше майка ми – в една малка стаичка”, спомня си той. Казва, че е израснал сред децата, които тогава майка му е оперирала.

13 години Сава не се връща в България. Когато е на 16 – през 1986-та, той се прибира през ваканцията за първи път. Гостува на леля си Татяна и нейния съпруг Славе.

"Тя винаги е била изключително топла и сърдечна, обожаваше баща ми, когото почти е отгледала, и тази луда любов към него прехвърли върху мен", спомня си Лолов. "Таня беше много сърдечна, много смешна, с широка, мощна душа. И сякаш беше душата на народа, оставяше смях и доброта, въпреки тоталитаризма, беднотията, простотията, мафията".

Почти всяка вечер, когато е в България, леля му го води на театър и после до късно обсъждат представленията.

"Ходехме на нейни пиеси и в такива, в които играеха близки приятели на баща ми, който почина тази година - като Ицко Финци и Йоско Сърчаджиев, които са ми много важни”, разказа още Лолов.

Двамата бяха сред зрителите на едно от представленията, които той изнесе в "Сфумато".

„Много го харесаха, изключително бяха доволни, защото като ме гледат, виждат и него. Аз много приличам на баща си, и на Таня, те самите много си приличаха”, каза още актьорът, който носи чертите на Татяна Лолова.

В представлението, което тогава му въздейства най-много, играе точно Сърчаджиев, заедно с друг голям български актьор – Наум Шопов. Режисьор на постановката „Животът е сън” е Иван Добчев - съоснователят на "Сфумато", с когото след много години работят във Франция в постановката "Вишнева градина" на Антон Чехов. Режисьорът е поканен да я постави там заедно с партньорката си в театъра Маргарита Младенова, за които сега Лолов казва, че са му като семейство.

"Тогава видях невероятни представления, но сякаш това ме влюби в театъра. Аз исках да се занимавам с живопис, но изведнъж спрях да рисувам и на 16 години ми стана ясно, че това ще ми бъде животът", каза още Лолов. "Така че всичко идва от Таня, от Йоско, от Наум… българският театър ми даде желание да се занимавам с това".

Една от причините е, че тогава не само баща му се опитва да се бунтува срещу комунизма чрез изкуството. Казва, че хората са ходели на театър, за да чуят зад думите в пиесата забранени неща за живота в България.

"Това създаваше буквално електричество в залата, защото знаеха, че там ще се казват неща за свободата. Разбира се, вътре имаше и такива, които чакаха нещо да е очевидно, за да забранят представлението", спомня си още Лолов.

 

"Като храм - там живееш"

Театралното си образование Сава Лолов получава в легендарната Парижка консерватория, в която някога е преподавал големият режисьор Луи Жуве. От 1997 до 2004 година той играе в прочутия "Театър дю Солей" на една от най-значимите фигури в съвременния френски театър - Ариан Мнушкин.

"Имах късмет да играя в "Театър дю Солей", който е като храм - там живееш, дишаш театъра, от сутрин до вечер, от 8,30 сутринта понякога до полунощ", разказва Лолов.

Сега той се връща в Париж, за да отпразнуват 60-годишнината на театъра.

От 2018 година Лолов започва да работи с известния френски режисьор Силвен Крьозо в друг от големите парижки театри - "Одеон", като участва в поредица от пет пиеси по руския класик Фьодор Достоевски. Една от ролите му е на Великия инквизитор от "Братя Карамазови" и смята, че може би тя е най-доброто му изпълнение. Френският критик и журналист Жан-Пиер Тибода пише, че Лолов е изключителен в умението си да смеси благост и ужас в този образ.

Освен в театъра, той има и десетки роли в киното. Една от тях е във филма на Уди Алън "Полунощ в Париж". Разказва, че по време на снимките холивудският режисьор е бил много мил с екипа и е давал свобода на актьорите да импровизират.

Лолов участва и в германско-австрийска комедийна драма "Тони Ердман" на режисьорката Марен Аде. Филмът е обявен от критиката за най-добрият на 2016 година, печели наградата на Европейския парламент "Лукс", още няколко отличия и номинация за "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен филм през 2017 г.

В България Лолов се е снимал във филма "Маймуни през зимата" (2006), в който играе Французина.

И в личния си живот той е свързан с изкуството - съпругата му Мила Несторова също е актриса и двамата се запознават чрез театъра. В Париж.

"Само след 6 месеца знаех, че тя е жената на живота ми", казва сега Лолов.

Женят се във френската столица, но с български носии, под звуците на българска народна музика, по старите традиции. Тържеството се състои в "Театър дю Солей" под "режисурата" на Ариан Мнушкин, която за целта гледа стари български филми със сватби. От тази любов се раждат две деца - Ада и Рафаел, с които макар и на френска земя вкъщи си говорят на български.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…