"Най-хубавото на живота е, че е живот, че дишаш, е имаш контакт с хората, че имаш надежда, че си заслужава, че е хубаво, че точно ти си роден с тези хора наоколо."
"Аз съм много щастлива с това, което правя и съм благодарна, че се изпълни детската ми мечта. Срещата с хората в залата, в салона, за мен е най-голямата радост."
"Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш."
"Мечтаех да стана балерина, но слава Богу, че не станах. Това е много красива, но много тежка и краткотрайна професия. И ако не си от ранга на Алисия Алонсо, а си цял живот в кордебалета, е много тъжно. А и те някъде 29-годишни приключват със сцената."
"Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"
"Не съм си давала свободата на никого, просто съм имала късмета да живея с хора, с които се обичаме, с които се разбираме, с които се допълваме, които са много, много качествени. В семейството съм била много щастлива. Аз имам два брака, въпреки, че има хора, които се чудят дали и веднъж съм се женила."
"Аз не съм имала нито една любовна сцена, директна, както е сега. Всeки филм започва със страстни целувки и с необуздан секс...."
"Не съм богата, печеля любовта на хората, която няма цена. Чувствам се добре, живея от поддръжката на едно не повече от десетина души."
"Една жена трябва да отдава силите си, където може, и да не се смята за успяла, а да продължава да прави това, което може, а по този начин тя носи и на другите хора радост и надежда, упование и симпатия."
"Не искам да чувам за жълтата преса, защото тя е като храната - като сьомгата и скаридата за тези журналисти, които са решили по този начин да се изхранват. Не укорявям никого, но не ги чета, защото това би ме огорчило много."
"Най-голямата ми грешка е, че не се радвах на хубостта си!"
"Аз не съм звезда, аз съм слънце."
---
ОТКЪС от книгата й "Дневници & делници" под редакцията на Георги Тошев
Вашето най-хубаво изживяване?
– Раждането на сина ми.
Вашата най-голяма грешка?
– Че не се радвах на хубостта си.
Какъв природен талант бихте искали да имате?
– Да летя.
Кой или каква бихте искали да бъдете?
– Киноактриса.
Вашият кумир?
– Нормалният странен човек.
Какво презирате най-много?
– Да ми кажат, че повдигат стандарта ми, когато увеличават цените.
Понасяте ли критика?
– Да... С бучка в гърлото.
Какви хора не понасяте?
– Агресиращите ме.
Кого (какво) бихте взели със себе си на самотен остров?
– Ще взема една бяла салфетка, за да я размахвам на минаващите самотни мореплаватели.
Къде бихте искали да живеете?
– Във вила с басейн и с вътрешна стълба.
Вашето любимо цвете?
– Розов божур.
Вашият любим цвят?
– Ягодово.
Вашето любимо ястие?
– Обичам яденето (по малко, но често).
Вашите любими книги (автори)?
– Иван Кулеков.
Вашите любими композитори (музика)?
– Димитър Вълчев.
Вашите любими актьори?
– Българските.
Искате ли отново да сте на 20 години?
– Всъщност, искам да бъда на 18.
Вярвате ли в чудеса?
– Много естествено!
Вярвате ли, че съществува живот след смъртта?
– Надявам се да не е точно живот…
Вашето мото?
– Знам, че можеше и по-добре!
ТАТЯНА ЛОЛОВА - българска актриса, родена на 10 февруари 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Играе в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе през 1955- 1956 г. Година по-късно става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър "София", след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.
Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на моноспектакълa "Дуенде" по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински. Лолова играе в спектакъла до 2017 г., като прави над 300 изиграни представления в България и чужбина. В Театър 199 също играе в постановките "Старомодна комедия" от Алексей Арбузов и "Нищо не помня" от Артър Милър.
Сред най-запомнящите се роли на Лолова в киното са във филмите "Топло", "Опасен чар", "Сиромашко лято", "Бон шанс, инспекторе", "!3-та годеница на принца", "Пътуване към Йерусалим", "Английският съсед", "Лили рибката". В последните години нейната мама Еми от сериала "Домашен арест" разсмиваше до сълзи тв зрителите.
Наричана Царицата на смеха, тя наистина инстинктивно предизвикваше усмивка само с появата си. Отпечатъците й са на Стената на славата пред Театър 199.
Многократно е отличавана - заслужил артист (1972) и народен артист (1986). Носител и на Орден "Кирил и Методий" – III степен (1963), на Награда на Съюза на артистите в България за женска роля" за (Лиди Василевна) в постановката "Старомодна комедия" (1977); Награда на Съюза на артистите в България за женска роля" за (Уини) в постановката "Щастливи дни" (1992); Аскеер за женска роля за (Уини) в постановката "Щастливи дни" (1992); III награда за актьорско майсторство" на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма "Авантюра" на фестивала Златната ракла (1992); Орден "Стара планина".
Издадени са две книги за нейният живот - "1/2 живот" и "Дневници и делници" (2020).
