ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Той е свободолюбив, любопитен и кипи от енергия. Не се стреми към конкретни успехи като да работи с определени хора, да играе в най-престижните театри или да печели големите награди, а към това да става по-добър и да трупа нови умения.

Но независимо че не ги търси, успехите идват при него сами. Преди дни актьорът Леонид Йовчев за трети път получи награда "Икар". Този път тя беше за поддържаща мъжка роля в "Обществен враг" по сценарий на Хенрик Ибсен. Пиесата е поставена в Малък градски театър „Зад Канала" от режисьора Крис Шарков.

Леонид Йовчев е роден през 1983 г. във Велико Търново. Като малък има много интереси, но театърът е най-голямата му мечта. Първо играе в училищни постановки, а по-късно завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Днес, когато вече има десетки театрални роли зад гърба си, казва, че на сцената се чувства по-комфортно, отколкото в живота.

"Театърът е много по-лесно нещо, много по-приятно и много по-освободено място", казва Йовчев. "Като че ли това е единственото място, което е останало, където човек може да се чувства почти изцяло, напълно свободен. Разбира се, без да причинява вреда на някого".

Йовчев не обича да гледа на себе си и на професията си твърде на сериозно. За него актьорското майсторство е като всяка друга професия - "трудна за овладяване и въпрос на много работа". Затова се стреми да остава концентриран и продуктивен.

От 2010 г. насам Йовчев е част от група „Метеор“ заедно с режисьорката Ани Васева и философа Боян Манчев.

Бил е част от актьорския състав на Националния театър "Иван Вазов", театър "Българска Армия" и Малък градски театър „Зад Канала". Йовчев е и един от основателите на импровизационен театър „ХаХаХа ИмПро Театър“.

Актьорът е носител на редица отличия "Икар" и "Аскеер", включително за ролите на Хамлет, Гео Милев и водещата мъжка роля в постановката „Малдорор“.

Играл е и в няколко филма, сред които "Януари", "Маймуна", "Потъването на Созопол" и други.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...