ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Любителите на сурови криминални драми ще оценят „Сикарио“, който вече тръгна по българските кина. Филмът, режисиран от френско-канадския режисьор Дени Вилньов, е с участието на Емили Блънт, Бенисио дел Торо и Джош Бролин и беше един от претендентите за „Златна палма“ на тази година в Кан.

Думата „сикарио“ идва от латински език – sicarius – в превод: мъж с кама/нож/кинжал. Така са наричани еврейски групировки в началото на новата ера, които са се опитвали да изгонят римляните от Юдея. Те са първите т.нар. наемни убийци. Думата се е запазила в Мексико и до днес.

„Сикарио“ е реалистичен филм с фокус е върху ужаса на мексиканските наркокартели. Главните теми са безсилието, беззаконието, хаосът. Динамичният сюжет е наситен със сцени на насилие.

Филмът на Вилньов представлява поглед върху период от борбата на ФБР и ЦРУ срещу трафика на наркотици от Мексико. Показани са административни машинации, бюрокрация, ужасяващи убийства, дело на организираната престъпност, нелегални действия на служителите на реда с цел достигане до информация и ключови фигури, както и лични взаимоотношения. Реалистичен е погледът върху опитите на американските власти, ако не да спрат, то поне да установят контрол върху трафика на наркотици през границата между Сиудад Хуарес, щат в Мексико, и град Ел Пасо в Тексас. 

Прожекцията показва мащаба на организираната престъпност в Хуарес и безкрупулността на картелите. Вилньов представя няколко панорамни изгледа върху цялостната ситуация в района, за да може да внесе яснота у зрителя. Не е пропусната темата за травмите, които нанася на агентите на ФБР и ЦРУ дългосрочната борба с наркотрафикантите. Те са свидетели на жестока смърт, често дори на свои близки, принудени освен да рискуват живота си в акции, да рискуват и кариерата си, заобикаляйки закона в опит да достигнат до информатори или фигури, заемащи ключови постове в криминалните организации. Агентите понякога са принудени да бъдат не по-малко брутални от самите наркобосове.

Актьорската игра е на ниво, особено на Дел Торо и Блънт. Пуерториканецът, доказал се през последните две десетилетия във филмите „Обичайните заподозрени“, „Фенът“, „Трафик“, „21 грама“, „Че“, „Вроден порок“ и др., отново представя автентичен и суров образ. Емили Блънт чудесно се справя с ролята си на травмирана от безскрупулността на ЦРУ и наркокартелите агентка. Ролята й се различава от стереотипите на „Холивуд“, принуждаващи жените основно да драматизират и да дефилират в оскъдно облекло или шикозни тоалети.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.