ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

Любителите на сурови криминални драми ще оценят „Сикарио“, който вече тръгна по българските кина. Филмът, режисиран от френско-канадския режисьор Дени Вилньов, е с участието на Емили Блънт, Бенисио дел Торо и Джош Бролин и беше един от претендентите за „Златна палма“ на тази година в Кан.

Думата „сикарио“ идва от латински език – sicarius – в превод: мъж с кама/нож/кинжал. Така са наричани еврейски групировки в началото на новата ера, които са се опитвали да изгонят римляните от Юдея. Те са първите т.нар. наемни убийци. Думата се е запазила в Мексико и до днес.

„Сикарио“ е реалистичен филм с фокус е върху ужаса на мексиканските наркокартели. Главните теми са безсилието, беззаконието, хаосът. Динамичният сюжет е наситен със сцени на насилие.

Филмът на Вилньов представлява поглед върху период от борбата на ФБР и ЦРУ срещу трафика на наркотици от Мексико. Показани са административни машинации, бюрокрация, ужасяващи убийства, дело на организираната престъпност, нелегални действия на служителите на реда с цел достигане до информация и ключови фигури, както и лични взаимоотношения. Реалистичен е погледът върху опитите на американските власти, ако не да спрат, то поне да установят контрол върху трафика на наркотици през границата между Сиудад Хуарес, щат в Мексико, и град Ел Пасо в Тексас. 

Прожекцията показва мащаба на организираната престъпност в Хуарес и безкрупулността на картелите. Вилньов представя няколко панорамни изгледа върху цялостната ситуация в района, за да може да внесе яснота у зрителя. Не е пропусната темата за травмите, които нанася на агентите на ФБР и ЦРУ дългосрочната борба с наркотрафикантите. Те са свидетели на жестока смърт, често дори на свои близки, принудени освен да рискуват живота си в акции, да рискуват и кариерата си, заобикаляйки закона в опит да достигнат до информатори или фигури, заемащи ключови постове в криминалните организации. Агентите понякога са принудени да бъдат не по-малко брутални от самите наркобосове.

Актьорската игра е на ниво, особено на Дел Торо и Блънт. Пуерториканецът, доказал се през последните две десетилетия във филмите „Обичайните заподозрени“, „Фенът“, „Трафик“, „21 грама“, „Че“, „Вроден порок“ и др., отново представя автентичен и суров образ. Емили Блънт чудесно се справя с ролята си на травмирана от безскрупулността на ЦРУ и наркокартелите агентка. Ролята й се различава от стереотипите на „Холивуд“, принуждаващи жените основно да драматизират и да дефилират в оскъдно облекло или шикозни тоалети.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.