Откъс от книгата “Невидимата искра на Възраждането”:
---
Брат Василий Априлов
Проф. Михаил Арнаудов, 1935 г.: „Школата, мината по-рано в Брашов, със своите демократични светско-либерални насоки, го е възпитала като ярък защитник на поробените братя – били те българи, или гърци.“
--------------------
На втория ден от 1835 г. банскалията Никола Бенин, известен като Неофит Рилски, открил учебната година в ново училище в балканското градче Габрово. Само за няколко десетилетия то се превърнало в най-разпознаваемото школо в цялата българска история, люпилня на учители, „въоръжени“ с Бероновия буквар и прилагащи проповядваната от него взаимоучителна метода. Априловската гимназия, както е известна от десетилетия, имала революционно значение за преминаването от килийно към светско образование. Днес пред централния вход на новата й сграда се издига статуята на благодетеля Васил Евстатиев Априлов, поставена 100 години след като бил ударен първият училищен звънец. Историята и на този велик българин остава по-скоро неизвестна, може би и защото е неприемлива за глашатаите на слепия патриотизъм.
Семейният му летопис е илюстрация на съдбата на много българи по онова време. В края на ХVІІІ в. двама млади мъже - Христофор и Никифор Априлови, напуснали родното си Габрово. Пътеката, по която тръгнали, била вече отъпкана – много техни съграждани с търговски нюх и прозорливост оставили близките си, за да търсят препитание надалече. След първата руско-турска война и подписването на мирния договор в добруджанското село Кючук Кайнарджа (21 юли 1774 г.), това не било толкова трудно. Победата на армията на Екатерина ІІ имала стратегическо значение за бъдещето на Балканите – Османската империя загубила доминацията си на север от Дунав, а Северната империя си извоювала правото да действа в полза на християнското население. Разхлабването на хомота веднага било използвано от находчивите българи, които започнали да се занимават активно с търговия във Влашко, Русия и Австрия. По този път тръгнали и Априлови.
Скоро след смъртта на баща си братята довели в Русия 11-годишния си брат Васил. Годината била 1800 – по същото време Антон Йоанович напуснал Сливен, а Софроний отишъл във Видин.
Какви са били мотивите няколко години по-късно Васил да не бъде записан да учи в Москва, където били братята му, а да бъде пратен в немската гимназия в Брашов - същата, в която учел и Петър Берон? За съжаление Априлов не е оставил автобиографични спомени и не знаем. В началото на 60-те години на ХХ в. изключително добросъвестният историк Стоян Маслев се отправил към Брашов да търси следи от юношеските му години. Проучванията му са публикувани в сп. „Исторически преглед“, книжка първа за 1962 г. „Бихме искали да отбележим с огорчение констатацията, че за изследване на миналото на Васил. Е. Априлов са пропуснати сигурни значителни възможности, които са съществени…“, с огорчение пише историкът.
Архивите на известната немска католическа гимназия в голямата са част били унищожени. Сградата, в която се помещавала, била превърната в болница през Втората световна война, а документацията в голямата си част била оставена без надзор и се счита за безвъзвратно изгубена. Въпреки това проучването на Маслев не било напразно. Той открил, че Васил Априлов постъпил в училището през 1804 г. При записването му срещу графата народност било отбелязано сърбин – такава била тогава практиката. Голяма част от българите били възприемани като гърци или сърби и така записвани в административните регистри.
В началото на ХІХ в. в Брашов имало неголяма, но икономически силна българска колония. Жителите й имали самочувствието на българи, при това свободни и отлично информирани. След смъртта на австрийския император реформатор Йозеф ІІ през 1790 г. реакцията в империята му взела връх. Страхът от разпространението на идеите на Просвещението и на Великата френска революция, които намерили плодотворна почва за развитие в териториите на Хабсбургите, принудили Виена да засили репресиите срещу свободомислещите хора. На мушката били основно свободните зидари, които разпространявали идеите на Просвещението. Това ги принудило да водят потаен живот, който неизбежно довел до създаването на нелегални революционни организации. Политиката станала основна тема в ложите.
Особено активни в революционната дейност били унгарците, които приели идеите на рационализма, насочени срещу съсловните привилегии и феодалния ред. В тази среда укрепнала и българската колония, като ярък неин представител бил Антон Йоанович. Много е вероятно той да е покровителствал и Васил Априлов, както се отнасял с Велчо Джамджията, Петър Берон, Иван Селимински и много други млади българи.
От проучването на Маслев излизат наяве учителите, които са преподавали на Априлов. Всички те били възпитаници на един от най-реномирани по онова време в Европа университети – този в Йена, основан още през 1558 г., а техни преподаватели са били едни от най-видни германски интелектуалци и в същото време свободни зидари - Фридрих Шилер и Йохан Готлиб Фихте. Ректор на немската гимназия тогава бил роденият в Брашов Йозеф Лукас Мариенбург, който преподавал на Априлов по история и география. Именно този учител, който познавал добре Балканите и в частност българите, събудил у младия габровец интерес към отечеството му, а вероятно му е дал и подтик към исторически и филологически изследвания.
След като завършил, 18-годишният Васил бил пратен от братята си във Виена, където записал медицина. Престоят му в столицата на Хабсбургите обаче не е документиран. След две години следване и без да успее да завърши, той се върнал при братята си, които вече се били установили в Одеса и се влели в голямата гръцка търговска колония там. В нея се включил и Васил, като приел руско поданство.
През 1809 г., вероятно в съдружие, той купил земя в местността Куялник и засадил 300 ябълкови дръвчета. Въпреки риска заради сухия климат две години по-късно получил реколта и започнал производство на модерната за времето напитка калвадос – ябълково бренди. Успял да купи и два големи магазина на известния Гръцки площад в центъра на Одеса. Успешният му бизнес, владеенето на няколко езика, изключителната му интелигентност го издигнали сред най-уважаваните жители на Одеса. Като самостоятелен търговец, Априлов членувал в т. нар. Трета гилдия, към която се числили търговците с капитал от 1000 до 5000 рубли. Името му фигура и в един специален списък на гръцката община в Нежин – тогава значителен търговски център, създаден още при хетман Иван Мазепа (според украинските историци е посветен в масонството при престоя си в нидерландските земи) . Включените в този списък имали право да търгуват без митнически ограничения, да пътуват свободно, без паспорти, да имат значителни данъчни привилегии. Заслугата на украинския аристократ Мазепа е, че през ХVІІ век извоювал независимостта на Украйна от Руската империя и дал възможност на гърците да създадат национално братство, с права и привилегии, което било узаконено при императрица Екатерина ІІ (1761 г.). и останало в историята с името Нежински гръцки магистрат.
Лидерските качества на Васил Априлов били ценени високо от административните власти, начело с губернатора на Новорусия и Бесарабия Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо – един от основателите на Одеса. Още ненавършил 25 години, Априлов бил избран за член на Одеския магистрат, който ръководил административните и търговските дела на еснафското и търговското съсловие в града. Още тогава младият Априлов станал важен дарител на гръцката църква и на различни просветни инициативи. Най-вероятно в този момент от живота си той е бил посветен в тайните и философията на Свободното зидарство. Най-вероятно е един и от първите членове на „Филики етерия“. Документирано е, че е познавал отлично Ксантос – един от създателите на тайната организация. Априлов е този, който на 14 ноември 1814 г. - когато се полагат основите на „Етерията“, като член на градския магистрат издал паспорт за пътуване в чужбина на Ксантос, с което му осигурил възможност да създава структури на организацията извън Кримския полуостров.
Шест години по-късно, през лятото на 1820 г., в Одеса пристигнал Александър Ипсиланти като военен водач на въстанието. Една от срещите му била с Априлов. Габровецът направил щедро дарение, а през 1821 г. предоставил една от промишлените си сгради за събиращите се въстаници и отново финансирал организацията. Априлов бил в контакт и с българина Хаджи Христо Панко – един от най-доверените членове на „Филики етерия“ и изключително близък на Ипсиланти.
Любопитното е, че непосредствено преди да избухне въстанието, Априлов посетил родното си Габрово, където пренощувал в дома на чичовия си син Никола Априлов, където оставил една тарелка (саханче) с надпис В. А. Р. В. Какво го накарало да се върне отново в Габрово след повече от 20 години? Свързано ли е с дейността му като член на „Филики етерия“? Не е известно, но едва ли е случайно. Не е без значение и фактът, че най-заможният габровец - Христо Рачков, отпуснал 100 хил. гроша заем на Патриаршията, като значителната сума всъщност била предназначена за „Филики етерия“. „Изобщо Априлов е за нас в много точки неясна величина поради липса на изповеди и на автентични биографии…“, пише проф. Михаил Арнаудов в капиталния си труд „Васил Евстатиев Априлов“.
В същата 1821 г. Априлов разширил бизнеса си, като започнал да пречиства холандска захар за сметка на производството на калвадос. Има сведения, че тогава е стигнал до губернатора на Одеса - граф Ланжерон, наследникът на Ришельо, и той му съдействал за разрешаването на имуществен спор, свързан с помещенията за новото му предприятие.
Информационната дупка за годините, през които гърците воювали за свободата си, се запълва бегло от самия Априлов. Чак през април 1841 г. той бил принуден да хвърли светлина върху тайната си работа преди 20 години. Вече отърсил се от елинизма, в момент, когато мегали идеята набирала сила, гърците в Одеса го обвинили, че защитава славянския произход на светите братя Кирил и Методий. Тогава Априлов публикувал статия, в която отговорил аргументирано на нападките. Именно този текст дава представа за дейността му като етерист. Ето откъс от него:
„Моля, да се вземе в съображение, че като живея в Одеса от трийсет години и като съм познат на всички тукашни гърци, аз никога не съм отказвал при всички случаи и покани да жертвувам посилни парични приноси както в полза на тяхната литература и техните издания на книги, така също и за черквите им, и за тукашното гръцко учебно заведение. Те не могат да ми откажат в това, че всякога са ме намирали искрен ревнител, принесъл своята лепта за обща полза. В 1821 г. когато трябваше да се окаже помощ на гърците, които желаеха да заминат за отечеството си, аз отстъпих пространния си магазин, който беше при моя водочен завод за пожелалите да се приготвят за пътуване и им дадох възможното пособие. Малко това – на бившите тогава ефори аз пожертвах и налична сума, която с много превишаваше моето състояние и която съдейки по съразмерността на състоянието, беше значително по-голяма от приносите на тези лица, които сега се считат за обидени от мене. За този си принос аз имам квитанция от г. г. ефорите; може би малцина от проявилите недоволство биха могли да представят подобно доказателство.
Издава ли, показва ли това един недоброжелател на гърците?“
Това лично признание дава ясна представа, че Априлов е бил от лидерите и важен донор на „Филики етерия“. Доказателство, че е приел на живот и смърт идейната концепция и масонските ценности, изповядвани в организацията, е целият му живот. С края на въстанието, през 1828 г., Априлов се оттеглил от бизнеса и заживял само от доходите от банковия си капитал. За съжаление той никъде не загатва за контактите си с лидерите на „Филики етерия“, но те не подлежат на съмнение. Голямото му дело обаче, с което остава в историята на България, е училището в Габрово.
През зимата на 1830 г. Васил Априлов за пореден път отскочил до столицата на Османската империя, където провел редица срещи, включително и с богатите българи там. Веднага след това у него назряла идеята да открие българско светско училище в родния си град. „След като, бидейки в Цариград през 1831 година, наистина се уверих в преобразованието на османското правителство и в здравата му основа, аз неведнъж изказах желание да основа в своята родина, градчето Габрово, истинско училище по европейски образец и да започва в него с методата на взаимното обучение“, споделя Априлов.
Повече от година той обмислял как и кога да предприеме реални действия. Представял си училището като „заведение за високи науки“, нещо като лицей, университет. Имал и опита като член на ефорията на гръцкото училище в Одеса в продължение на две години.
Румен Василев, "Невидимата искра на Възраждането", Ludite, 2019
Книгата ТУК
