МАНОЛ ПЕЙКОВ, „Фейсбук”

Първо: Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров. Но не бих отказал ако ми предложат детска книжка с негови илюстрации. Защото големият творец винаги генерира нови смисли -- дори аз самият да нямам сетивата да ги доловя.

Второ, ако за някой по линията Зидаров -- Дж. К. Роулинг е комплимент, че е бил одобрен от другия, този някой не е Любен Зидаров. Без значение колко е популярен в момента, Хари Потър е едва двайсетгодишен. И все още не може да се каже, че е издържал най-важния, най-висшия тест -- проверката на времето. (Нека не забравяме, че по времето, когато излиза съвместната им стихосбирка, Стамболов е бил по-популярен поет от Ботев.)

Затова фактът, че 95-годишният Зидаров, който е епоха в изкуството за деца и е илюстрирал Андерсен, Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, се е съгласил да рисува Хари Потър, сам по себе си е щемпел за качество и признание от най-висша класа за творчеството на Роулинг.

Трето, основната разлика между литературата и киното за деца е, че четенето е поле за развихряне и развитие на въображението.

В този смисъл, илюстрациите на Зидаров, със своята възхитителна многозначност и незавършеност, са много по-плодородна нива за въображението от обичайните сресани и свръхреалистични картинки, поместени в обичайните детски книжки, които вече са ти отговорили на всички въпроси, преди дори да си сетил да си ги зададеш.

Четвърто, ако не харесвате Зидаров (което си е ваше право), "оригиналните" издания на Хари Потър са си все така по книжарниците. Затова спрете да мъцате и да ръсите жълта злоба. Просто се пресегнете и си вземете от рафта онази версия, която ви харесва. Два вида маслини винаги са за предпочитане пред само един вид маслини.

Пето: шапо за българския екип на "Егмонт" за смелостта и високото чувство за отговорност.

Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано. Но оставя следи във времето, умовете и душите.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.