МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ, "Фейсбук"

Днешната истерия очевидно са илюстрациите на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър. Мисля, че не е необходимо да се хвърля озъбена енергия срещу художника, защото така, както някои са с травми от детството си от неговите рисунки, така пък други не сме. И аз съм имала и Френски приказки, и Африкански приказки, но и Том Сойер, и Андерсенови приказки, и Островът на съкровищата, и да ви призная, всички те са ме вълнували и са ми харесвали. Може да съм била извратено детенце, но тези рисунки са ми доразказвали приказките, омагьосвали са ме, карали са ме да си представям, да си въобразявам. Точно така, както с изяществото си са ми харесвали и илюстрациите на Марайа.

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува. Аз съм благодарна на родителите ми, че са ми купували тези книжки, точно с тези илюстрации, защото съм гледала и друг тип изобразяване - не просто красиво и фотоподобно, а вълнуващо и с дух и затова красиво. По този път, поне при мен, започна разбирането на изобразителното изкуство изобщо и осъзнаването на абстрактността, на това, че рисуването и илюстрацията не са, за да ми покажат нещо, което аз така или иначе ще прочета в текста, а да ми дадат настроение, да ме накарат да изпитам емоция, да гледам детайлите, да чета по друг начин. И благодарение на този поглед по-късно не съм очаквала, като видя абстрактна картина, непременно в нея да разпозная къща, лодка, магаре, дете... И слава богу, защото иначе днес щях да се чудя какво му харесват на Миро, на Пикасо, на Дали, на Анди Уорхол, на Баския, на Джаксън Полак, на Ротко...

Затова си мисля, че е въпрос на личен вкус, а и на оценяване на самия акт на творчество. Хубаво, не го харесвате! Ама хайде да не генерализираме и да не се изказваме от позицията на последна инстанция, защото нито един от нас не е! Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него, не знам дали си давате сметка?! Пък и място има за всички, след като изобщо е развълнувало един.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 110 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков