МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ, "Фейсбук"

Днешната истерия очевидно са илюстрациите на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър. Мисля, че не е необходимо да се хвърля озъбена енергия срещу художника, защото така, както някои са с травми от детството си от неговите рисунки, така пък други не сме. И аз съм имала и Френски приказки, и Африкански приказки, но и Том Сойер, и Андерсенови приказки, и Островът на съкровищата, и да ви призная, всички те са ме вълнували и са ми харесвали. Може да съм била извратено детенце, но тези рисунки са ми доразказвали приказките, омагьосвали са ме, карали са ме да си представям, да си въобразявам. Точно така, както с изяществото си са ми харесвали и илюстрациите на Марайа.

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува. Аз съм благодарна на родителите ми, че са ми купували тези книжки, точно с тези илюстрации, защото съм гледала и друг тип изобразяване - не просто красиво и фотоподобно, а вълнуващо и с дух и затова красиво. По този път, поне при мен, започна разбирането на изобразителното изкуство изобщо и осъзнаването на абстрактността, на това, че рисуването и илюстрацията не са, за да ми покажат нещо, което аз така или иначе ще прочета в текста, а да ми дадат настроение, да ме накарат да изпитам емоция, да гледам детайлите, да чета по друг начин. И благодарение на този поглед по-късно не съм очаквала, като видя абстрактна картина, непременно в нея да разпозная къща, лодка, магаре, дете... И слава богу, защото иначе днес щях да се чудя какво му харесват на Миро, на Пикасо, на Дали, на Анди Уорхол, на Баския, на Джаксън Полак, на Ротко...

Затова си мисля, че е въпрос на личен вкус, а и на оценяване на самия акт на творчество. Хубаво, не го харесвате! Ама хайде да не генерализираме и да не се изказваме от позицията на последна инстанция, защото нито един от нас не е! Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него, не знам дали си давате сметка?! Пък и място има за всички, след като изобщо е развълнувало един.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.