МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ, "Фейсбук"

Днешната истерия очевидно са илюстрациите на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър. Мисля, че не е необходимо да се хвърля озъбена енергия срещу художника, защото така, както някои са с травми от детството си от неговите рисунки, така пък други не сме. И аз съм имала и Френски приказки, и Африкански приказки, но и Том Сойер, и Андерсенови приказки, и Островът на съкровищата, и да ви призная, всички те са ме вълнували и са ми харесвали. Може да съм била извратено детенце, но тези рисунки са ми доразказвали приказките, омагьосвали са ме, карали са ме да си представям, да си въобразявам. Точно така, както с изяществото си са ми харесвали и илюстрациите на Марайа.

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува. Аз съм благодарна на родителите ми, че са ми купували тези книжки, точно с тези илюстрации, защото съм гледала и друг тип изобразяване - не просто красиво и фотоподобно, а вълнуващо и с дух и затова красиво. По този път, поне при мен, започна разбирането на изобразителното изкуство изобщо и осъзнаването на абстрактността, на това, че рисуването и илюстрацията не са, за да ми покажат нещо, което аз така или иначе ще прочета в текста, а да ми дадат настроение, да ме накарат да изпитам емоция, да гледам детайлите, да чета по друг начин. И благодарение на този поглед по-късно не съм очаквала, като видя абстрактна картина, непременно в нея да разпозная къща, лодка, магаре, дете... И слава богу, защото иначе днес щях да се чудя какво му харесват на Миро, на Пикасо, на Дали, на Анди Уорхол, на Баския, на Джаксън Полак, на Ротко...

Затова си мисля, че е въпрос на личен вкус, а и на оценяване на самия акт на творчество. Хубаво, не го харесвате! Ама хайде да не генерализираме и да не се изказваме от позицията на последна инстанция, защото нито един от нас не е! Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него, не знам дали си давате сметка?! Пък и място има за всички, след като изобщо е развълнувало един.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател