МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ, "Фейсбук"

Днешната истерия очевидно са илюстрациите на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър. Мисля, че не е необходимо да се хвърля озъбена енергия срещу художника, защото така, както някои са с травми от детството си от неговите рисунки, така пък други не сме. И аз съм имала и Френски приказки, и Африкански приказки, но и Том Сойер, и Андерсенови приказки, и Островът на съкровищата, и да ви призная, всички те са ме вълнували и са ми харесвали. Може да съм била извратено детенце, но тези рисунки са ми доразказвали приказките, омагьосвали са ме, карали са ме да си представям, да си въобразявам. Точно така, както с изяществото си са ми харесвали и илюстрациите на Марайа.

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува. Аз съм благодарна на родителите ми, че са ми купували тези книжки, точно с тези илюстрации, защото съм гледала и друг тип изобразяване - не просто красиво и фотоподобно, а вълнуващо и с дух и затова красиво. По този път, поне при мен, започна разбирането на изобразителното изкуство изобщо и осъзнаването на абстрактността, на това, че рисуването и илюстрацията не са, за да ми покажат нещо, което аз така или иначе ще прочета в текста, а да ми дадат настроение, да ме накарат да изпитам емоция, да гледам детайлите, да чета по друг начин. И благодарение на този поглед по-късно не съм очаквала, като видя абстрактна картина, непременно в нея да разпозная къща, лодка, магаре, дете... И слава богу, защото иначе днес щях да се чудя какво му харесват на Миро, на Пикасо, на Дали, на Анди Уорхол, на Баския, на Джаксън Полак, на Ротко...

Затова си мисля, че е въпрос на личен вкус, а и на оценяване на самия акт на творчество. Хубаво, не го харесвате! Ама хайде да не генерализираме и да не се изказваме от позицията на последна инстанция, защото нито един от нас не е! Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него, не знам дали си давате сметка?! Пък и място има за всички, след като изобщо е развълнувало един.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.