ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Твърде вероятно е да сте израснали с него – дори и без да знаете името му. Твърде вероятно е да ви е придружавал в детството ви – докато сте играли на пирати заедно с Том Сойер и Хъкълбери Фин, докато сте плували в морето заедно с малката русалка, докато заедно със седемте козлета сте пъхали камъни в корема на вълка.

Любен Зидаров е автор на илюстрациите на стотици детски книги - както световни, така и български литературни класики. В сряда той беше удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия, което се дава за изключителни заслуги към развитието на науката, образованието, културата и обществения живот.

"Щастлив съм, че илюстрациите, които направих, се оказаха моята духовна връзка с няколко поколения читатели", каза на тържествената церемония художникът.

Поколенията, израснали с неговите рисунки, действително са няколко - Зидаров твори вече седем десетилетия. Самият той днес е на 98 години и според Националната художествена академия е най-възрастният все още работещ илюстратор в света.

"Много пъти са ми казвали: "вашите илюстрации ги познавам, ние като деца…", даже има и смущаващи, и радващи [коментари]. Смущаващото е, че едно старче ме застигна веднъж, но едва се клати и можа да ми каже: "Аз ви познавам. Израснал съм с вашите илюстрации", казва Зидаров в интервю пред сайта "Въпреки".

Част от творбите му, създавани в продължение на последните 70 години, в момента могат да бъдат видени в галерия "Академик" в София. Ретроспективната му изложба ще продължи до 10 май и включва негови произведения в областта на живописта, графиката, илюстрацията, комикса и приложния текстил.

Най-разпознаваеми обаче остават илюстрациите на Зидаров - рисувал е световете на Жул Верн, Робърт Луис Стивънсън, Майн Рид, Карл Май, Хофман, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Леда Милева, Николай Райнов, Оскар Уайлд.

По думите му обаче неговата "любов за цял живот" остава Ханс Кристиан Андерсен - рисувал е илюстрациите към Андерсеновите приказки цели пет пъти.

И въпреки че през последните години работи повече в областта на живописта, Зидаров казва, че живописта и илюстрацията при него "не си пречат, а даже си помагат".

"Някои от моите илюстрации са даже по-близо до живописта отколкото до илюстрацията. Но това не го намирам за недостатък, защото в края на краищата въпросът е да се отрази вярно едно художествено произведение, един литературен първообраз", отбелязва той.

Зидаров е роден през 1923 г. Завършва живопис в Художествената академия в курса на проф. Илия Петров, випуск 1948. Дълги години работи като илюстратор на детските списания "Септемврийче", "Пламъче" и "Славейче". От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство "Народна младеж", впоследствие оглавява Творческия фонд на Съюза на българските художници (СБХ), през 90-те е председател и на самия съюз.

Носител е на редица награди, сред които сребърен и златен медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг, наградата "Борис Ангелушев" на СБХ за илюстрация, орден "Кирил и Методий" – I степен, отличието "Златен век" на Министерството на културата.

Неговата мотивация да продължава да рисува обаче не са наградите.

"Искам да бъда съучастник в това, което е предложението на автора", казва Зидаров пред "Въпреки".

"Това е моята позиция. До колко е права, доколко не, не знам, но аз си я следвам откакто съм започнал да работя. Какъв е смисълът да повториш абсолютно това, което авторът е казал - че ако не го допълниш, няма смисъл от илюстрацията."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 69 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора

Табутата в българската класическа литература за деца

 

Психоаналитични ракурси