Художникът Любен Зидаров е починал на 3 януари, дни след своя 99-и рожден ден. За смъртта на доайена на българската илюстрация съобщиха от СБХ.

"Разделяме се с една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Любен Зидаров оставя забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, той ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор", пишат от Съюза на българските художници.

ЛЮБЕН ЗИДАРОВ е роден във Велико Търново на 23 декември 1923 г. За детството му не се знае много, освен че книгите го увличат и прави първите си любителски илюстрации още като ученик. "Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си младежки наивитет ги направих на формата на книгата, която бях прочел, изрязах ги и ги налепих вътре в страниците - да изглежда, че книгата е излязла в мои илюстрации", разказваше приживе художникът.

През 1948 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Илия Петров. Но илюстрацията си остава негова страст и живописните му занимания страдат. "Много-много не си давах зор там, защото виждах, че нищо не става. Правех си само етюдите, които бяха в учебната програма. С моя професор имах доста неприятности, защото той непрекъснато ми правеше бележки, че занемарявам живописта, за да правя илюстрации."

Като студент сътрудничи на вестници за деца и юноши, а с неговия приятел Александър Денков са сред първопроходците на българския комикс. Работил е като илюстратор на детските вестници и списания "Септемврийче", "Пламъче", "Славейче" и "Дружинка". Въпреки критиките срещу стила му на работа от 1967 до 1970 г. е главен художник на издателството на ЦК на ДКМС "Народна младеж", а през 70-те е първо заместник-председател, после и председател на Творческия фонд на СБХ. Получава званието "Народен художник" в края на 70-те, когато вече е лауреат на награди и в чужбина. През 90-те за три години оглавява Съюза на българските художници. Работата на бащата оказва влияние и върху сина - Филип Зидаров е известен наш изкуствовед.

При все страстта към илюстрацията, още на млади години посещение в Париж и "среща" с големите импресионисти в оригинал го връща към живописните техники. Първата му изложба след завръщането от френската столица е с живопис. Следващата е "Автопортрети".

Но онова, с което остава в поколенията, са рисунките му към "Приказки на Шехеразада", "Български народни приказки", "Островът на съкровищата", "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин", "Принцът и просякът", приключенските романи на Майн Рид и Жул Верн, приказките на Х. К. Андерсен. Сред последните му известни работи бяха кориците на поредицата "Хари Потър", чийто ярък стил предизвика шумни брожения в социалните медии през 2019 г.

"Светлин Русев шеговито ме наричаше жалък илюстратор, пък на последната ми изложба на илюстрацията ме провъзгласи за художник от световни мащаби като илюстратор", спомня си метаморфозата в отношението към рисунките му Любен Зидаров. 

За над 70 години творческа дейност той е направил десетки изложби у нас и в чужбина, като освен илюстрациите и неподражаемите му като пластичен език и самоирония автопортрети има още няколко любими теми - селски и градски пейзажи, три морета,

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...