Художникът Любен Зидаров е починал на 3 януари, дни след своя 99-и рожден ден. За смъртта на доайена на българската илюстрация съобщиха от СБХ.

"Разделяме се с една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Любен Зидаров оставя забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, той ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор", пишат от Съюза на българските художници.

ЛЮБЕН ЗИДАРОВ е роден във Велико Търново на 23 декември 1923 г. За детството му не се знае много, освен че книгите го увличат и прави първите си любителски илюстрации още като ученик. "Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си младежки наивитет ги направих на формата на книгата, която бях прочел, изрязах ги и ги налепих вътре в страниците - да изглежда, че книгата е излязла в мои илюстрации", разказваше приживе художникът.

През 1948 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Илия Петров. Но илюстрацията си остава негова страст и живописните му занимания страдат. "Много-много не си давах зор там, защото виждах, че нищо не става. Правех си само етюдите, които бяха в учебната програма. С моя професор имах доста неприятности, защото той непрекъснато ми правеше бележки, че занемарявам живописта, за да правя илюстрации."

Като студент сътрудничи на вестници за деца и юноши, а с неговия приятел Александър Денков са сред първопроходците на българския комикс. Работил е като илюстратор на детските вестници и списания "Септемврийче", "Пламъче", "Славейче" и "Дружинка". Въпреки критиките срещу стила му на работа от 1967 до 1970 г. е главен художник на издателството на ЦК на ДКМС "Народна младеж", а през 70-те е първо заместник-председател, после и председател на Творческия фонд на СБХ. Получава званието "Народен художник" в края на 70-те, когато вече е лауреат на награди и в чужбина. През 90-те за три години оглавява Съюза на българските художници. Работата на бащата оказва влияние и върху сина - Филип Зидаров е известен наш изкуствовед.

При все страстта към илюстрацията, още на млади години посещение в Париж и "среща" с големите импресионисти в оригинал го връща към живописните техники. Първата му изложба след завръщането от френската столица е с живопис. Следващата е "Автопортрети".

Но онова, с което остава в поколенията, са рисунките му към "Приказки на Шехеразада", "Български народни приказки", "Островът на съкровищата", "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин", "Принцът и просякът", приключенските романи на Майн Рид и Жул Верн, приказките на Х. К. Андерсен. Сред последните му известни работи бяха кориците на поредицата "Хари Потър", чийто ярък стил предизвика шумни брожения в социалните медии през 2019 г.

"Светлин Русев шеговито ме наричаше жалък илюстратор, пък на последната ми изложба на илюстрацията ме провъзгласи за художник от световни мащаби като илюстратор", спомня си метаморфозата в отношението към рисунките му Любен Зидаров. 

За над 70 години творческа дейност той е направил десетки изложби у нас и в чужбина, като освен илюстрациите и неподражаемите му като пластичен език и самоирония автопортрети има още няколко любими теми - селски и градски пейзажи, три морета,

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 94 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...