КРАСИМИРА ХАДЖИИВАНОВА, "Фейсбук"

Сега, аз искам да попитам ТОВА КАКВО Е?? Защо децата трябва да гледат героите на Хари Потър изобразени като нещо, болно от туберкулоза и гигантизъм едновременно?? Какви са тия "авангардни" решения в О-то да има разкривена светкавица? Това не е ли било модерно през 70-те години? И тези корици как изразяват историите, описани вътре - какво ни казват тези несъразмерни, космати чудовища по раздърпани гащи, полегналите като ранени партизани в ливадата кривогледи върлини, астигматичните жаби-октоподи, облещените коне с клечки за зъби вместо грива... То па не било кон, било някакъв абстрактен грифон, простете, ама човек дори не може да разбере какво вижда, някакви петна, пльоснати по вертикала и хоризонтала...И всичко това обвито, разбира се, в една соц тъга, гнет и в цвят на зрял картоф. Ние си го обичаме тоя цвят, сакън, цели улици си правим в него, но тия деца имат интернет, виждат как се случват нещата по света, където, невероятно, има и други цветове и форми, и шрифтове, и... просто искам да попитам докога ще я караме така? Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?? Знам, че илюстраторът е известен и доказан, и е рисувал какво ли не, ама други илюстратори в последните 50 години нямаме ли? Някакви анимации правехме, някакви награди взимаха едни хора... Да ги бяха помолили тях да нарисуват Хари Потър. Да бяха помолили някой от интернет. Или пък да го бяха оставили на децата, дето ще трябва да го четат тоя Хари Потър, да си го нарисуват сами. Всичко щеше да е по-добре.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...