Антъни Доер е новият носител на наградата „Пулицър“ за художествена проза. Роденият през 1973 г. писател нашумя изключително много през последната година след публикуването на романа му „Светлината, която не виждаме“. Книгата е драматична история за Втората световна война. Тя се превърна едновременно в любима на критици и читатели.

„Романът се превърна в проект на хуманизма. Исках да разкажа една нова история за войната. Исках читателят да повярва на героя Вернер, както го прави Мари Лор. Опитът ми беше да покажа човещината на двата персонажа, да изразя как войната избледнява в спомените на оцелелите и се превръща в история, в светлината, която не виждаме“, казва Доер за книгата си за сайта на издателство „Скрибнер“.

Но Доер не е ново лице в литературата. Историк по образование, той започва да пише още в началото на новия век. Публикува сборника с разкази „Shell Collector“ през 2002 г. Много от разказите се развиват в Нова Зеландия, където той е живял и работил. 2 години по-късно на книжния пазар дебютира романът „About Grace“. Драматичната история не се превръща в международен бестселър, но се продава добре, а сред критиците се разпространява мнението, че е една от най-добрите книги на XXI век дотогава.

Читателите могат да научат много за Доер от неговите мемоари „Four Seasons in Rome: On Twins, Insomnia and the Biggest Funeral in the History of the World“, излезли през 2007 г. Там той споделя личната си история и разсъждава за проблемите на света. През 2010 г. публикува сборника с разкази „Memory Wall“. Колекцията му носи престижните „The Story Prize“ и наградата на „Sunday Times" за кратък разказ.

Световната слава идва през миналата година с публикуването на „Светлината, която не виждаме“. Романът е вече близо 50 седмици в бестселър класацията на „Ню Йорк таймс“ и от него са продадени близо 2 млн. броя. Успехът обаче идва след много усилия. „Светлината, която не виждаме“ е резултат от 10-годишен труд.

„Поне 5 пъти в този период бях буквално облян в сълзи. Не можех да намеря изход. Постоянно си задавах въпроса защо трябва всичко да е толкова трудно. Структурата на книгата е сложна, няма американски персонажи, повечето от източниците ми на информация са на езици, които не разбирам. Понякога така се случва в живота. Често си мислех, че сам съм се вкарал в беда, от която няма измъкване. Но с времето човек се научава да мисли по-позитивно и да си казва – днес беше ужасен ден, утре ще е по-добре. И много често на другия ден си с различна перспектива и искаш да продължиш да работиш.“

Доер живее в Айдахо със съпругата си и двамата им сина. Казва, че за литературата го печели К. С. Луис с книгите си от поредицата „Хрониките на Нарния“. Тогава е едва на 8.

„Светлината, която не виждаме“ е издадена и на български.

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата