Най-престижните награди за американска журналистика и изкуство бяха връчени снощи снощи. Писателят Ричард Пауърс взе "Пулицър" за белетристика. Той беше отличен за романа си The Overstory.

Наградата за биография беше присъдена на Джефри Стюарт за "Новият негър: Ален Лок", а Дейвид Блайт спечели в историческата категория с книгата си "Фредерик Дъглас: пророк на свободата".

Арета Франклин получи посмъртно почетна награда за своя принос към американската музика и култура. Тя е първата жена, наградена с почетен "Пулицър".

Отличията се дават всяка година от 1917 г. насам. Определянето на победителите в различните категории зависи от комисия от 18 души, съставена от бивши носители на "Пулицър" и уважавани журналисти и преподаватели.

ОСТАНАЛИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ:

Служба на обществото - вестник "Сън сентинел", издаван във Флорида - за отразяването на масовото убийство на деца от училището в град Паркланд, само на няколко километра от редакцията на вестника.

Разследваща журналистика - вестник "Лос Анджелис таймс" за разследване на уважаван гинеколог от Университета на Южна Калифорния (USC), който беше уличен в изнасилване на десетки жени.

Информационната агенция "Ройтерс" взе две награди - за журналистическа фотография, връчена им за снимките на общо 11 фотографи на премеждията на мигрантите по пътя им от Латинска Америка до САЩ. Втората награда беше за международна журналистика, която "Ройтерс" си подели с "Асошиейтед прес". За работата си бяха отличени двамата репортери на "Ройтерс" Ва Лоне и Каяо Со О, които разкриха убийството на 10 мъже от малцинствата в Минама, извършено от службите за сигурност. За публикацията двамата бяха задържани в азиатската държава и все още са в ареста.

Репортаж - вестниците "Ню Йорк таймс" и "Уолстрийт джърнъл" - за американския президент Доналд Тръмп и плащания на пари, направени от Тръмп по време на предизборната му кампания, за да бъдат убедени жени, твърдящи, че са имали интимни връзки с него, да си мълчат, както и данъчните схеми на семейство Тръмп.

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата