„Самотата е това, от което най-много се страхувам в живота. Не искам един ден да остана, без да има за кого да ме е грижа и без никого, когото да го е грижа за мен.”

„Отдавна се отказах от опитите си да бъда перфектна. Това вече не ме интересува. Има много по-важни неща.”

„Сватбите са важни, защото на тях отпразнуваме живота и възможностите.”

„Добротата е важно качество за мен. Също както търпението и чувството за хумор. Без тях никой не е чаровният принц.”

„Да се опитваш да направиш другите хора щастливи е пристрастяващо. Това е нещо хубаво, докато опитите ти не достигнат степен на отчаяние.”

„Все още вярвам, че повечето хора са добри.”

„Обичам модата. Не толкова марките, колкото дизайна. Но осъзнавам, че тя трябва да ми остане само като хоби.”

„Изглеждам най-добре, след като екип от фризьори и гримьори са посветили часове на мен. Кога се чувствам най-добре? Когато не съм се поглеждала в огледалото с дни.”

„Никога не съм искала да бъда филмова звезда, а само да играя добре в хубави филми.”

„Изисква работа, за да поддържаш връзка, но любовта е дарба.”

„Имам голям късмет. Единствените неща, които съм работила, са детегледачка и актриса.”

„Винаги съм вярвала в равенството. Никога никой не ме е спирал да направя нещо само защото съм жена.”

„Аз съм от тези известни личности, които се обличат специално за снимки. В действителност не изглеждам изобщо като образа, който виждате във фотосесиите и на събитията.”

„Опитвам се да страня от светлината на прожекторите, защото когато си актьор, нямаш личен живот, а това влияе върху способността ти да се изгубиш в ролята си.”

„Моето вдъхновение беше Мишел Пфайфър в „Батман” на Тим Бъртън.”

 

АН ХАТАУЕЙ – американска актриса, родена на 12 ноември 1982 г. Започва кариерата си в семейни комедии като „Дневниците на принцесата”. По-късно започва да се появява и в по-сериозни филми. Известни прожекции с нейно участие са „Планината Броубек”, „Дяволът носи Прада”, „Да бъдеш Джейн Остин”, „Рейчъл се омъжва”, „Клетниците”, „Интерстелар” и др. Хатауей е носителка на „Оскар” и номинирана още веднъж. Печелила е и „Златен глобус” и „Сателит”. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина