Белият дом традиционно обяви с какви културни занимания президентът Барак Обама ще разнообрази летния си отпуск в курорта Мартас Винярд. „Вашингтон поуст” отбелязва, че държавният глава на САЩ ще чете книги, ще слуша музика и ще играе голф. 

Списъкът с книги за 16-те дни отпуск е: 

„All That Is“  от Джеймс Солтър

“Светлината, която не виждаме“ от Антъни Доер

„Шестото измиране“ от Елизабет Колбърт

„The Lowland“ от Джумпа Лахири

„Between the World and Me“ от Та-Нахаси Коутс

„Washington: A Life“ от Рон Черноу

Обикновено книгите, които президентът чете, автоматично стават бестселъри. Повечето от тях обаче вече са. 

Обама "шерна" и всички парчета, които ще слуша, като пусна в Spotify две плейлисти - дневна и нощна. В дневната подборка са Боб Марли, Боб Дилън, Стиви Уондър, Джъстин Тимбърлейк, "Ролинг Стоунс" и Флорънс & The Machine. Вечер ще слуша Бионсе, Франк Синатра, Мос Деф, Били Холидей, Франк Оушън, Джон Колтрин. 

 

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...