По случай 100-годишнината от учредяването на наградата „Пулицър“ в библиотеката на Колумбийския университет (САЩ) се открива изложба на книги и архивни документи, съобщи ТАСС. Куратор на експозицията е Дженифър Ли.

„Призът е учредена през 1916 г., а първите награди са присъдени през 1917г. В изложението е включена книгата с репортажи на журналиста Гилбърт Своуп „ Inside The German Empire“ и оригиналът на екземпляр на вестник "The Bell Ringer" с голяма статия за Франк Саймънд, лауреат на наградата за най-добра редакционна статия. Те са от юни/юли 1917 г. Тогава Саймънд получава и премия 500 долара. За онова време това е била огромна сума. Сега финансовият еквивалент на наградата е 10 000 долара. Художествени произведения, отличени с премията, сега са в златния фонд на класиката. Такива са романът на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра“, „Гроздовете на гнева“ от Стайнбек, „Смъртта на търговския пътник“ от Артър Милър, „Старецът и морето“ от Хемингуей, „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли“, казва Ли.

Изложени са и уникални документи за живота и дейността на Джоузеф Пулицър (1847-1911). Те са били намерени случайно през 1955 г. при разрушаването на старото здание на редакцията на вестник „Уърлд“. В желязна кутия, вложена в основите, са намерени и броеве на вестника от 1889 г., картичка със снимка на къщата, където е била редакцията, „Алманах“ за 1889 г. Намерени са и стенографски записи за редакционните съвещания, по време на които е учредена и наградата „Пулицър“.

Джоузеф Пулицър е мечтаел да открие школа по журналистика, но тази му мечта се е сбъднала едва след смъртта му. В завещанието на Пулицър 2 млн. долара от парите му са били предназначени за Колумбийския университет – за създаване на журналистическа школа и за награди и стипендии в областта на журналистиката, литературата и образователната дейност. 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...