Американската писателка Харпър Лий, автор на „Да убиеш присмехулник”, е починала, съобщи „Alabama Local New”. На 28 април тази година тя щеше да навърши 90 години.

Родена и израснала в Монровил по време на Голямата депресия. Сред предците й е генерал Робърт Лий, командир на армията на Юга в американската Гражданска война. Като дете е близка приятелка със съученика си и съсед Труман Капоти. Още от 7-годишна възраст се опитва да пише. След като завършва държавното училище в Алабама, тръгва по стъпките на баща си, местен адвокат, и се записва да учи право. Напуска юридическия факултет 29-годишна и отива в Ню Йорк, за да започне писателска кариера. В Ню Йорк се издържа като чиновничка в самолетна компания. Лий пише няколко разказа, преди да се захване с „Да убиеш присмехулник“. Тя преработва повече от две години романа, въпреки че е одобрен от издател. На 34 г. успява да го публикува. Издателството не възлага много надежди на книгата, но творбата веднага постига невероятен успех. През 1961 г. е удостоена с наградата „Пулицър”. В следващата година по книгата е направен едноименен филм с участието на Грегъри Пек. На 5 ноември 2007 г. е наградена с „Президентския медал на свободата“ за приноса й към литературата.

На 14 юли 2015 г.  излезе вторият роман от Харпър Лий – „И страж да бди на пост". Книгата е написана в средата на 50-те години – в разгара на движението за човешки права. Това всъщност е първият й роман, но той не е бил издаден и тя го е смятала за изгубен. Оказа се, че открит през есента на 2014 г. Действието се развива отново в измисления град Мейкомб, щата Алабама. Героинята е порасналата Скаут от „Да убиеш присмехулник“. Тя идва да навести остарелия си баща – адвокатът  Атикус Финч. Макар и написана първа, книгата се явява продължение на „Да убиеш присмехулник“.

„Нямах представа, че ръкописът е оцелял, така че бях много изненадана и зарадвана, когато моята скъпа приятелка и мой адвокат Тоня Картър я откри. След много размисъл и колебания я показах на няколко души, на които вярвам, и ми стана много приятно, когато ми казаха, че книгата си струва да бъде публикувана“, казва Лий пред „Ню Йорк таймс”.

„Да убиеш присмехулник” е продадена в 40 милиона тираж на над 40 езика. Романът отдавна е причислен към световната класика. 

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата