"Вера и далавера. Есета и анализи, простотии и разкази 2000-2024" - новата книга на филолога проф. Александър Кьосев, излиза на 31 май, съобщи издателство "Колибри". Художник на корицата е Моника Вакарелова, а редактор - Валентин Калинов.

В сборника са събрани публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000-2024 г. Жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични коментари в социалните мрежи.

Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, отбелязват от издателството.

В предговора на "Вера и далавера" авторът уточнява:

"Първоначално си представях, че цялата книга ще бъде лека и забавна, като цветен сапунен мехур, който се носи насам-натам. Но цялата й втора част, за паметта и забравата, се оказа далеч от лекотата. Тя натежа, стана оловна и мрачна, там има доста анализи, самоанализи и умуване. В резултат книгата се получи някак несиметрична - като сапунен мехур, вътре в който има тежка сачма. Той иска да лети нагоре, тя го дърпа надолу, разтегля го и аха... да го скъса. Но той все пак някак издържа."

Книгата се публикува с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Създаване".

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ (70) е филолог, културолог и политик. Професор е по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на Софийския университет и главен редактор на академичното електронно списание "Пирон". Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски и български език. Негови статии са преведени на английски, немски, френски, холандски, украински, чешки, полски, румънски и македонски. Едно от лицата на Движение "Реформи в културата".

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…