По повод ужасното убийство на Гео Милев. Дали не е време да прочетем някои прочути негови стихове иначе? Например:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Поколения наред са го чели единствено като метафора на справедливия класов гняв, набъбващ през историята. И не че такова тълкуване не е вярно, вярно е. Но изпуска един момент, който е свързан със злобата, изрично споменатата от поета вековна злоба на роба, която е родена от мъртвата утроба на мрак и мъгла. 

Ще рискувам и ще кажа, че то изпуска момента, който Ницше и Киркегор наричат "ресантиман". Ницше използва френската дума (затова и на български трябва да се казва "ресантиман", а не ресентимент, ресентимънт и други подобни). 

Ресантиманът е не само гняв, той е именно злоба - а в този вид злоба има повече от гневливост - има злорадо възпроизвеждане на собствената болка, нещо травматично-нарцистично, а едновременно с това завистливо и отмъстително. Човекът, отдаден на ресантиман, едновременно признава своето поражение, своята низша позиция и се измъчва заради тях, но заедно с това те, поражението и унижението, са му нужни, за да види причината на това поражение е другиго, да ги проектира навън. В този смисъл ресантиманът не може без враг. Без значение, дали този враг е истински или въображаем, най-често върху истинския враг се проектира раздутия му хиперболичен двойник: истинският враг придобива космически размери, той става Враг, който трябва да отговаря на мащаба на Злобата. Оттук и безмерната злобност, съчетана с комплекс за малоценност и своеобразно подличко "празнуване" на тази малоценност, мазохистично себеунижение, пропито и със смъртна омраза, Най-добрият пример са фигури като Смердяков на Достоевски.

Представете си сега този гняв-злоба-ресантиман като нещо вековно, наслояващо се ....

Ще кажете, няма го това у Гео Милев. Четете внимателно - и ще видите вековната злоба, мрак и мъгла, в самото сърце на "шопите със сопи". И може би тези които са убили големия поет са били не просто "класов враг", "“майcтоpи-пpимкaджии, анонимни палачи на полицията и на Кочо Стоянов, наречени “облаци”. Което е исторически вярно, разбира се. Но тази плоска историческа достоверност не вижда, че в тези хора, примкаджийте, убийците на Гео, живее същата вековна злоба, идентичен мрак и мъгла. Те са родени от същата мъртва утроба. 

Защото ресантиманът,, вековната злоба на роба, ражда всякакви изчадия, прогресивни и реакционни. Реакционните са били убийците на Гео Милев, а прогресивните ще затаят пурпурния си гняв, за да се превърнат след две десетилетия в червени отмъстители. И да станат масовите убийци от неясния период след 9 септември 1944. И да устроят пародията, наречена "Народен съд". 

Поетът-анархист се е надявал всичко това да приключи, когато, най-накрая, с въжета и лостове всички заедно свалят небесния рай върху земния шар и излекуват неговата печал. Е, това не се получи. Вместо тях се получиха социалистическата Голяма Химия и Голяма индустрия, Тодор Живков и пр. изчадия, които по-късно преходът продаде за скрап, но се зарази от тях.

Ресантиманът, гневът, злобата, завистта, малоценността, накърнената идентичност и пр. не се лекуват с въжета и лостове, в това поне се убедихме. Видяхме го още веднъж, когато неизлечимата "вековна злоба на роба" избухна за пореден път през новите дигитални лостове - през Интернет, форуми и социални мрежи. В тях отново загъргориха мрак и мъгла, всякакви нечувани преди гневни и безогледни гласове, бликнали от мъртвата утроба на нощта. И никак не изглеждаха излекувани.

Та не правете лесни апологии на класовия гняв.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.