НЕЛИ ДЕЛЧЕВА, "Свободна Европа"

Може би сте имали удоволствието да следвате хуманитарни науки. Може би това ви се е случвало в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Новия български университет, Гьотингенския университет "Карл Аугуст", университета в Заарбрюкен, университета "Виадрина" във Франкфурт на Одер или "София Антиполи" в Ница.

Ако сте от тези хора, има голяма вероятност да сте слушали лекциите и да сте участвали в семинарите на проф. Александър Кьосев. И със сигурност тези срещи са оставили отпечатък не само във вас, но и в много други хора.

На един такъв отпечатък, оставен от него, станахме свидетели и през последните дни. Обществената му роля и професионалната му дейност вбесиха бившия министър на културата Вежди Рашидов, който успя да намекне, че Кьосев си е "пришил" професорско звание, а освен това го постави в един кюп с други уважавани хора, наречени "хрантутници", "самопроизвели се във фактори", "сплотени като секта в името на парите" и изпълнители на "мръсни поръчки", чиито действия Рашидов определи като "агресивен паразитизъм".

В сряда Александър Кьосев се отказа от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) заради липсата на реакция от страна на комисията във връзка със статията на Вежди Рашидов, публикувана във в. "Труд" в края на юни.

"Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам", пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията. "Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание "професор", което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т.е. те поставят под въпрос именно моята експертност", смята проф. Кьосев.

Такъв акт на протест е абсолютно присъщ за него. През 2013 г., когато започнаха протестите срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, той беше един от преподавателите, които активно се включиха в демонстрациите. По-късно, през 2015 г., отново той се разграничи от колегата си проф. Георги Близнашки, когато стана ясно, че е приел да бъде консултант на ДПС за иницииране на промени в конституцията.

Александър Кьосев е роден през 1953 г. в София. Докторската си степен защитава през 1989 г., има публикувани над 100 статии и студии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история. Директор е на Културния център на Софийския университет.

Пред "Свободна Европа" той опредили проекта "Читателски практики в България", с който се занимава от 2006 г. и има вече четири издания като едно от най-значимите си научни постижения. Въпреки че той има и много други.

Александър Кьосев е известен с критичния си поглед, обоснован с необходимата доза елитарност и езикова изтънченост. И тъй като езикът е една от стихиите му, един цитат от негово интервю от 2019 г. пред "Дойче веле" звучи изключително актуално в днешния контекст.

"С две думи казано: всичко онова, което напуска сферата на бруталната, безцеремонна гневност, се смята за недостойно за доверие. Онези, които искат да продават медийна стока, смятат, че трябва да говорят по този начин - и култивират този език. Не защото са простаци, а защото го смятат за стока", каза тогава той.

А днес, след като вероятно за пореден път стана обект на пласирането на точно този тип медийна стока, той зададе въпроса - как е възможно Вежди Рашидов да бъде парламентарен представител на българската култура и кой и защо го държи на този пост.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...