След участието си във филма “Карол”, който, както изглежда, ще обере всички награди на 2015 г., Руни Мара (30) вече е известна и в друго амплоа и взе награда за него в Кан тази пролет. Досега тя беше асоциирана единствено с Лисбет Саландер – странната пънкарка хакерка от филма по сагата на Стиг Ларшон - “Милениум”, за която роля беше номинирана за “Оскар” и “Златен глобус”. Сега отново е номинирана за “Златен глобус”, очакват се и други номинации. Преди дни актрисата даде интервю за германския “Вог”.

--------------------------

Бяхте ли омагьосана от Кейт Бланшет както героинята ви Терез от Карол?

- Кейт има много силно присъствие, което много ме впечатли. За разлика от нея аз съм интровертен тип, така че в истинския живот сме със същия темперамент, както и във филма.

Играете впечатляваща двойка. Някога преди това играли ли сте лесбийка?

- Веднъж отказах такава роля през 2010 г., когато снимах “Момичето с драконовата татуировка”. Не се чувствах дорасла да играя нещо такова. Но пък след това ме поканиха за “Карол”. И кой би пропуснал шанса да се снима с Кейт Бланшет под режисурата на Тод Хейнс?

Ще продължите ли да се снимате в сагата по книгите на Ларшон?

- С удоволствие и дори би ми било тъжно, ако нямам тази възможност.

Навремето Патриша Хайсмит публикува романа си “Цената на солта”, по който е направен сценарият на “Карол”, с псевдоним. Книгата е автобиографична, авторката се опасява от скандал. Думата лесбийка очевидно е непроизносима през 1952 г.

- Изобщо не се е употребявала. Тогава не е имало официално хомосексуални групи, тези хора не са имали право да показват любовта си.

Как заснехте еротичните сцени?

- Честно казано предпочитам другите сцени, където сме с дрехи. Не си падам много по голи сцени. Но щом е необходимо за сюжета, не ми е голям проблем. А любовните сцени с Кейт Бланшет са си прекрасни.

Как бихте обяснили любовта с думи?

- Любовта не е съзнателно решение. Тя ти се случва и не можеш да я контролираш, връхлита те като торнадо.

Вашата нежност и изящност напомнят на Одри Хепбърн. Стана ли дума за това, когато снимахте “Карол”?

- Не, но разбирам, че благодарение на костюмите и грима хората лесно могат да си го помислят. И наистина фигурата ми е невинна като на Одри. 

 

„Мъжът е винаги пионката в романтичните комедии. Събирате се, разделяте се, гониш я, успяваш да я стигнеш, започват надписите. Едно и също е във всички.”

Матю Макконъхи,  американски актьор, роден на 4 ноември преди 57 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.