След участието си във филма “Карол”, който, както изглежда, ще обере всички награди на 2015 г., Руни Мара (30) вече е известна и в друго амплоа и взе награда за него в Кан тази пролет. Досега тя беше асоциирана единствено с Лисбет Саландер – странната пънкарка хакерка от филма по сагата на Стиг Ларшон - “Милениум”, за която роля беше номинирана за “Оскар” и “Златен глобус”. Сега отново е номинирана за “Златен глобус”, очакват се и други номинации. Преди дни актрисата даде интервю за германския “Вог”.

--------------------------

Бяхте ли омагьосана от Кейт Бланшет както героинята ви Терез от Карол?

- Кейт има много силно присъствие, което много ме впечатли. За разлика от нея аз съм интровертен тип, така че в истинския живот сме със същия темперамент, както и във филма.

Играете впечатляваща двойка. Някога преди това играли ли сте лесбийка?

- Веднъж отказах такава роля през 2010 г., когато снимах “Момичето с драконовата татуировка”. Не се чувствах дорасла да играя нещо такова. Но пък след това ме поканиха за “Карол”. И кой би пропуснал шанса да се снима с Кейт Бланшет под режисурата на Тод Хейнс?

Ще продължите ли да се снимате в сагата по книгите на Ларшон?

- С удоволствие и дори би ми било тъжно, ако нямам тази възможност.

Навремето Патриша Хайсмит публикува романа си “Цената на солта”, по който е направен сценарият на “Карол”, с псевдоним. Книгата е автобиографична, авторката се опасява от скандал. Думата лесбийка очевидно е непроизносима през 1952 г.

- Изобщо не се е употребявала. Тогава не е имало официално хомосексуални групи, тези хора не са имали право да показват любовта си.

Как заснехте еротичните сцени?

- Честно казано предпочитам другите сцени, където сме с дрехи. Не си падам много по голи сцени. Но щом е необходимо за сюжета, не ми е голям проблем. А любовните сцени с Кейт Бланшет са си прекрасни.

Как бихте обяснили любовта с думи?

- Любовта не е съзнателно решение. Тя ти се случва и не можеш да я контролираш, връхлита те като торнадо.

Вашата нежност и изящност напомнят на Одри Хепбърн. Стана ли дума за това, когато снимахте “Карол”?

- Не, но разбирам, че благодарение на костюмите и грима хората лесно могат да си го помислят. И наистина фигурата ми е невинна като на Одри. 

 

„Няма такова нещо като цивилизация. Думата е измислена само за да означава изкуството да живееш в града.“

Роджър Зелазни, американски писател, роден на 13 май преди 89 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...