БИЛЯНА МИХАЙЛОВА, DW

Карола Неер, която е била муза на писателя Бертолд Брехт и любимка на германската публика, е родена в Мюнхен през 1900 година и от дете иска да стане актриса. Още в началото на 20-те години на ХХ век получава малки роли, като талантът й и нейният глас бързо правят впечатление. Тя впечатлява и с външния си вид – косата й е подстригана късо, носи мъжки дрехи, взела е шофьорска книжка и поддържа имиджа на „фатална жена“.

През 1926 година пристига в Берлин, където става истинска звезда на сцената. През същата година изгрява звездата и на още двама души, които ще окажат голямо влияние върху съдбата й: Хитлер и Сталин.

 

Женитба с комуниста Анатол Бекер

Дотогава обаче има време – през 1928 година Неер изиграва една от коронните си роли: на Поли в „Опера за три гроша“, която и до днес се смята за ненадмината. По това време тя още не се интересува особено от политиката – свързва се с нея покрай своите афери. Диригентът Херман Шерхен, който симпатизирал на Съветския съюз, привлича вниманието й към марксистката литература. След което по време на един курс в марксистко работническо училище актрисата се влюбва в комуниста Анатол Бекер, учител по руски, за когото се и жени.

Политиката става част от нейния живот след 1933 година. След концертно турне в Русия брат й е изпратен в концентрационния лагер Дахау, а тя напуска Германия и в края на 1934 година и е лишена от гражданство, след като с още 27 емигрирали хора на изкуството подписва манифест срещу окупацията на Саарската област от Хитлер.

Уж спасителното бягство в Съветския съюз обаче се превръща в катастрофа. Вечерта на 5 март 1933 година в едно московско жилище се срещат германски емигранти, за да слушат заедно радио и да обсъждат резултатите от изборите за Райхстаг. Всички са дългогодишни членове на Германската комунистическа партия и функционери от бившия военен апарат на партията. Отношението им към ролята на партийното ръководство и специално към лидера Ернст Телман в края на Ваймарската република е критично.

 

Подозрения във фракционерство

Към подобни частни срещи в СССР обаче бързо възниквали подозрения във фракционерство, което водело до порицание, а ако за тях се разчуело - и до изключване от партията. Именно това се получава с московската среща – някои от участниците съобщават за направените критични изказвания както на ръководството на Германската комунистическа партия в изгнание, така и директно на съветските тайни служби. Изводът, който те правят е, че става дума за троцкистки заговор.

Карола Неер се оказва замесена в предполагаемия заговор, макар да е пристигнала в Съветския съюз само три месеца преди това. В утежняващо вината й обстоятелство се превръща това, че е пренасяла писма от Прага в Москва на изключения от Комунистическата партия Ерих Воленберг, който преди това е бил виден партиен функционер.

 

„Майка на малък съветски гражданин“

Първоначално животът й в Съветския съюз протича нормално, тя ражда сина си, което не е пропуснато от съветската пропаганда. Известната германска актриса Карола Неер стана майка на един малък съветски гражданин, пише на втори февруари 1936 „Иллюстрированная рабочая газета“. Изданието цитира и Неер с думите: „Отдавна исках да имам дете, но отвъд нямах смелостта за това – едва в СССР можах да изпълня желанието си“.

Същевременно тя играе в представления, организирани от германците в изгнание, изнася рецитали и участва в радиопиеси. На 12 май 1936 година, когато Сталин тъкмо е започнал чистките си – съпругът й Анатол Бекер е арестуван за предполагаема троцкистка дейност. Само няколко седмици по-късно зад решетките се оказва и Карола Неер. Срещу нея е постъпил донос, че „заема антисъветски позиции“.

След кратък процес, по време на който Неер признава, че е пренасяла писма за Воленберг, актрисата е осъдена на десет години лагер. Съпругът й е разстрелян през 1937 година, синът й е пратен в дом за сираци.

 

Тифът в лагера я сразява

Останалите затворнички се възхищават на Неер, която въпреки трудностите продължавала да държи на външния си вид, правела и редовно гимнастика. През 1941 година Неер и другите жени са преместени в един от лагерите на ГУЛАГ южно от Урал, където една килия се обитавала от по 50-60 жени. Условията били катастрофални, повечето жени си бръснели главите заради въшките. Но не и Карола Неер – тя все още била много красива, свидетелства по-късно една от жените, която е била заедно с нея в лагера.

Но Неер не успява да се опази от тифа, разпространен в лагера. Преместена е в килия за особено тежки случаи, откъдето така и не се връща. Карола Неер умира на 26 юни 1942 година, а последната й молба към другите жени в лагера е да се погрижат за сина й. Последното известно писмо на Карола Неер е от март 1941 година до ръководството на един дом за сираци. Тъй като година и половина не била чувала нищо за сина си, тя поискала да знае: „Как се развива синът ми физически и духовно? Как стоят нещата с неговото здраве? Колко тежи и колко е висок?  Научил ли се е вече да чете и пише?“. Писмото съдържа и въпроса: „Той знае ли нещо за майка си?“.

 

Синът й успява да започне нов живот в Германия

Синът й Георг Бекер първоначално няма никаква информация за истинските си родители, едва след войната разбира, че е син на германка и на „народен враг“. Естествено, той имал желание да научи нещо повече и след края на военната си служба поискал справка от дома за сираци, в който е бил настанен. Така научава името на майка си и дори успява да получи свидетелство за посмъртната й реабилитация през 1959 година.

След всичко това Георг Бекер решава да напусне Съветския съюз и успява да замине през 1975 година за Западна Германия, където започва нов живот.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...