„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”

„С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”

„Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”

„Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”

„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”

„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 

“Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си, но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ.” 

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

„Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас.“

„Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.” 

„Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително „не“. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.” 

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.” 

ДИМИТЪР ДИМОВ - български писател, драматург, ветеринарен лекар, роден на 25 юни 1909 г. „Осъдени души“, „Тютюн“ и „Поручик Бенц“ са най-силните му творби, като първите две са екранизирани. Има и недовършени ръкописи. След разгромяваща критика от съюза на писателите е принуден да пренапише романа си "Тютюн", определен като буржоазен, като вкарва персонажи на комунисти сред главните герои. 

Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. В родния му Ловеч е учредена награда на неговото име.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 157 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.