Публикуваме акценти от интервюто на писателя Николай Табаков, дадено на Пламен Христов от БНР. Повод за него е националната литературна награда за цялостно творчество „Проф. Димитър Димов“, която община Ловеч връчи на Табаков.
"Мисля, че в България няма човек, който се занимава с литература, няма значение дали е учител, писател, дали е критик преподавател в университет, който да не знае какво е Димитър Димов за българската литература, тежката артилерия в българската литература, този човек е наричан бялата лястовица, наричан е чужденец. Той идва с гръм и трясък, той не стъпва върху традициите, върху патриархалното или писането за патриархалното, за селото. Той идва с гръм, той прави урбанистични сюжети, тогава, когато не са съществували“.
За литературата и философията:
"Философията върви напред, тя задава големите въпроси, тя се движи на границата на човешкия опит. Философията говори на специализиран език, тя говори на професори, доценти, преподаватели, студенти, философи, а литературата е тази, която може чрез езика да разкаже всичко това на много повече хора".
„Литературата затова е много голяма, защото тя може да ни върне веднага напред или назад във времето, може да ни даде възможността да подушим мириса на сухи листа, можем да видим как пада на повърхността на бюрото светлината или не пада, но освен всичко друго той работи с това - с въображението на читателя“.
НИКОЛАЙ ТАБАКОВ е роден през 1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Основател и доскоро управител на издателска къща „Анубис“. Автор е на романите „Изгубеното поколение”, „Пинокио”, „Няма да е все така”, „Да”, „Византия”, „Ветровете ни мраморни”, „Синята гора“ и други.
