DW

Те се познават от малки, още от годините на безгрижното им детство. Но после животът ги разделя - и ги среща отново на едно място на ужаса: концентрационния лагер Берген-Белзен. Годината е 1945-а. 16-годишната Хана Пик-Гослар неочаквано се натъква на приятелката си Ане Франк, за която мислела, че е в Швейцария при баба си и затова не се тревожела за нея. Но ето, че и двете се оказват в лагера на смъртта. И вече не са същите, спомня си Хана Гослар: "Това не беше онова безгрижно момиче, което помнех. Вече я бяха пречупили".

"Кучетата и евреите са нежелани"

И двете са родени в Германия, но заради еврейския си произход семействата им са принудени да избягат в Амстердам. В Холандия първоначално се чувстват сигурни и спокойни. Първата среща на Хана и Ане е през 30-те години на миналия век - тогава се и сприятеляват. През 1940 година обаче ужасът отново ги застига - нацистите окупират Холандия и налагат и там антисемитските си закони.

"Трябваше да носим жълта звезда, наложи ни се да напуснем училище. И вече нямахме право да пътуваме нито с трамвая, нито с автобуса, нито с влак или кораб. Нямахме право и колело да караме, а в Амстердам придвижването се извършваше основно по този начин. Не ни разрешаваха да посещаваме и басейните. Не ни бе позволено нищо, което носи някаква радост в живота. Дори на пейките в парка пишеше: "Кучетата и евреите са нежелани". А германците, есесовците имам предвид, изготвяха списъци с живеещите в града еврейски семейства и от ноември 1942 започнаха да ги изпращат в лагерите", разказва Хана Гослар.

"Светът трябва да знае"

Семейството на Ане Франк разпространява за себе си информацията, че е на сигурно място в Швейцария. И Хана вярва, но истината се оказва друга - семейство Франк се укрива в Амстердам, през лятото на 1944 обаче ги разкриват и арестуват. Самата Хана Гослар е депортирана година по-рано. От цялото й семейство оцеляват само тя и малката й сестра - след 14 месеца в Берген-Белзен.

Впоследствие Хана Гослар заминава за Израел, където живее и до днес. Междувременно е на 90, има много деца и внуци. И не спира да разказва на младите хора в Израел и в Германия за ужасите на националсоциализма и за някогашната си приятелка.

"Понеже аз оживях, а тя не, искам да разказвам за нея. Светът трябва да знае какво се е случило, за да може да се предпази от такива трагедии. Това е моята мисия."

 Лагерът Берген-Белзен, 17 април 1945 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина