Вчера, 12 юли, Малала Юсафзаи навърши 18 години и отпразнува рождения си ден в компанията на сирийските бежанци в Ливан, съобщиха световните медии.  Носителката на Нобеловата на града за мир откри училище за момичетата, които живеят в региона на Бекаа в Ливан. Името на училището е „Malala Yousafzai All-Girls“ и може да побере 200 ученици от 14 до 18 годишна възраст.

„Сирийските деца са децата, които най-много страдат, защото са бежанци от четири години и са лишени от образование. Най-лошото е, че международната общност и световните лидери не обръщат внимание и това ме доведе тук да отпразнувам рождения си ден и да кажа на световните лидери: трябва да се концентрирате върху това и да инвестирате тук и да се предотврати загубата на цяло едно поколение“, заяви в интервю за ВСС Малала.

В началото на юли тя започна  кампанията #BooksNotBullets (Книги, а не куршуми) в социалните мрежи. Тя подкани всеки да публикува своя снимка с любима книга като знак за подкрепа на инициативата. Самата Малала пусна своя фотография с „Дневникът на Ане Франк“.

МАЛАЛА ЮСАФЗАИ като по чудо оцеля в атентат през 2012 г. Тя беше тежко ранена в главата от талибани в Пакистан. Атаката беше предизвикана, защото призоваваше пакистанските деца да ходят на училище. „Родена съм в страна, създадена в полунощ. А когато едва не умрях, тъкмо преваляше пладне. Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане. Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове“, разказва в книгата си Малала.
В момента тя и семейството й живеят в Англия. Миналата година беше удостоена с Нобеловата награда за мир. През юни тази година се срещна и с президента на Световната банка Джим Йон Ким, за да дискутират плановете на ООН за инвестиции за устойчиво развитие през следващата година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?