И. Ондрушкова, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"
През 1933 година Ане Франк и семейството й бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност - в продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.
В Амстердам бащата на Ане става представител на фирмата "Опекта". В задната част на сградата той изгражда скривалище, в което четиричленното семейство се укрива по време на хайките срещу евреите. От 1942 до 1944 година семейството на Ане обитава скривалището заедно с още четирима евреи. Именно там Ане пише известния си дневник. През 1960 година домът на Ане Франк е превърнат в музей.
В къщата на Ане Франк в Амстердам посетителите могат да разгледат оригиналната реконструкция на скривалището. В продължение на месеци Ане дели тясната стаичка с еврейския зъболекар Фриц Пфайфер, когото в дневника си тя нарича "Алберт Дусел".
Ане Франк пише почти всеки ден в дневника си. За нея той се превръща в нещо като най-добра приятелка, с която споделя всичко и която галено нарича "Кити". Животът в скривалището е съвсем различен от безгрижното детство преди това: "Най-хубавото е, че поне мога да записвам онова, което мисля и чувствам. Иначе бих се задушила", пише Ане в дневника си.
На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години.
Надгробният камък на Ане се намира и до днес в Берген-Белзен. Еврейското момиче си е представяло живота си по съвсем друг начин: "Не искам да живея напразно. Искам да доставям радост на хората, които са около мен. Искам да съм им полезна. И искам да продължа да живея и след смъртта си", пише Ане в дневника си на 5 април 1944 година.
Голямата мечта на Ане е да стане журналистка или писателка. Благодарение на баща ѝ нейният дневник е публикуван на 25 юни 1947 година под заглавието "Задната къща". По-късно е многократно преиздаван и превеждан. "Всички ние живеем с едничката цел да сме щастливи. Всички ние живеем различно и все пак еднакво", пише Ане Франк в дневника си на 6 юли 1944 година.
