САБИНЕ ПЕШЕЛ, ХАЙКЕ МУНД, DW

Ако беше имала повече късмет и не я беше застигнало злото, сторено от хората, тя можеше да доживее този ден: на 12 юни 2019 година Ане Франк щеше да навърши 90 години. В началото на август 1944 година SS я открива в тайник на къща в Амстердам, където две години се укрива заедно с други евреи. Все още е спорно дали те са били предадени или случилото се е малшанс. Но когато са открити, те са задържани и депортирани в Аушвиц. По-късно Ане и сестра й Марго са прехвърлени в лагера Берген-Белзен, където няколко месеца по-късно те умират от тиф, изтощение и глад.

През март 2020 година се навършват 75 години от смъртта на Ане Франк. Точната дата не е известна - има само потвърждение от окупационните сили, че концлагеристката Франк е умряла между 1 и 31 март 1945 година.

Дневникът на Ане Франк

Ако умреш млад, оставаш завинаги млад. Такъв е случаят и с Ане Франк - тя завинаги ще остане 15-годишното момиче, което в дневника си намира едновременно свой приятел и събеседник. И което има едно голямо желание: да бъде писателка. „След войната искам задължително да публикувам книга със заглавието „Задната къща"“, пише Ане на 11 май 1944 година в своя дневник. След няма и три месеца по-късно тя е депортирана заедно с още седем други евреи.

Дневникът й като по чудо е запазен и се превръща в една от най-четените книги по целия свят. Ото Франк, бащата на Ане и единственият оцелял от концлагера от семейството, изпълнява волята на дъщеря си и редактира както дневника, така и многото листове, записки на гърба на сметки и спестовни книжки. Две години след края на войната, на 25 юни 1947 година, излиза „Задната къща“. Първото издание от 1 500 книги е изчерпано моментално. 

Световен бестселър

Пълното издание на книгата излиза през 1986 година на нидерландски, а две години по-късно и  на немски. То е публикувано без съкращенията, направени от бащата на Ане Франк – отрязъците, в които става въпрос за майката на Ане и за мислите на малкото момиче за сексуалността. Книгата се превръща в световна класика, разпознаваема по цял свят, и неизменна част от учебната програма в Германия.

Записките на Ане Франк за живота в „Задната къща“ отново оглавяват класациите за най-продавани книги, въпреки че са минали 20 години, след като последните пет, непознати за публиката, страници са открити и добавени към книгата. Какво е новото сега?

“Скъпа Кити”

През март 1944 година от ефира на нелегалната програма на БиБиСи "Radio Oranje" тогавашният министър на образованието Герит Болкестейн призовава населението в окупираната си родина да съхранява писмата и дневниците си. “Представи си, колко ще е интересно, ако мога да издам роман за задната къща”, обръща се Ане към въображаемата си приятелка Кити в своя дневник.

И оттогава не спира да пише. До злополучния 4 август 1944 година, когато е открита, тя е написала 215 страници като основа за неин бъдещ роман. Написаното не е просто препис от дневника, а самокритично преработени текстове на нейните наблюдения и мисли под формата на писма. През 2019 година за първи път текстът излиза като роман и с чисто нов превод. Така се отдава почит на литературния талант на Ане Франк.

Една сбъдната мечта

Записките обхващат 779 дни, 753 от които тя се крие в “задната къща”. Романът се казва “Скъпа Кити” и обхваща периода от 12 юни 1942 до 29 март 1944 година. В сравнение с предишното издание на дневника ѝ, този текст илюстрира литературната компетентност на Ане Франк. В послеписа към изданието американската литераторка Лаурийн Нусбаум пише: “Тя е пропуснала части от дневника, преработила е други, добавила е нови описания, прозрения и свързващи текстове и така е създала един много интересен и лесно четим текст”.

“Ще напиша ли някога нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка? Надявам се, много се надявам”, пише Ане Франк. Новото издание сбъдва тази нейна мечта - да бъде една истинска млада писателка.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина