SKIF

Американски (и не само) писатели излязоха с остро писмо срещу кандидат-президента Доналд Тръмп заради бруталното му поведение и популистките му лъжи. Международният ПЕН клуб редовно залива ръководствата на авторитарните държави с петиции и искания да освободят затворени и съдени писатели и журналисти, чийто грях е свободата на словото. Британски автори и издатели се обединиха срещу монополист на електронния пазар. Орхан Памук спуква от критика Ердоган. Арабски автори, очевидно мюсюлмани, признават, че ислямът не подлежи на модернизация. Пак британски писатели критикуват учебните програми, че вредят на творческото писане. 

Къде са българските? Изказаха ли се по някой важен проблем? Или проблемите в България свършиха?

Юнашки сън спят българските организации на пишещите и хъркат здраво. През последните десетилетия не ги чухме да излязат с позиция по нито един горещ въпрос. Съюзът на българските писатели и Сдружението на българските писатели, както и ПЕН клубът, са изпаднали в летаргия и вероятно напълно са изгубили сетивността си. Ако изобщо някога са я имали. Съюзната им дейност явно се ограничава до управление на имоти, командировки в чужбина за срещи със сродни организации и нефелни конкурсчета и наградки. Как да разбереш – само казионният СБП има сайт и от време на време съобщава някоя бодра новина. 

Останалите са в небитието. И нито критика, нито съпротива на случващото се у нас, камо ли по света. От време на време някой самотен писателски глас вземе та каже нещо критично за режима. Организациите обаче не го подкрепят – мълчат дистанцирано, да не вземе някой да си помисли, че и те са недоволни. 

Така е било винаги у нас – пишещите са се мразели неистово, та не е имало начин да бъдат обединени от обща кауза. Така е и сега – битката е за тиражи, преводи в чужбина, субсидии и награди вместо да се води срещу липсата на свобода на словото, мафията и монополите.

И няма един Ботев да разкове тази удобна кочинка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.