ЕЛИЗАБЕТ ГРЕНИЕ, DW
Мартин Скорсезе е един от най-известните и успешни режисьори и продуценти в Холивуд. Колекцията му от награди и отличия е впечатляваща, а сега към нея се прибавя и "Златна мечка" за цялостно творчество от Берлинале.
От 1967 година до днес той е режисирал 26 игрални филма и още много документални ленти. Последният му филм - "Убийците на цветната луна" - разказва за систематичното избиване на местното американско население от племето осейдж през 20-те години на миналия век. Извършителите са бели заселници, които искат да завладеят богатата на петрол земя. Филмът е номиниран за десет "Оскар"-а. Лили Гладстон, която е в главната роля, стана първата индианка, номинирана в категорията за най-добра актриса.
Въпреки че филмът се радва на успех сред публиката и критиците, не липсват и критики. "Основният проблем е, че подобни истории се разказват най-вече от перспективата на белите колонизатори", казва в тази връзка режисьорът Джереми Чарлс, който е представител на племето чероки.
И това не е първият път, в който Мартин Скорсезе бива критикуван за свой филм. Много преди призивите за по-голямо разнообразие и равенство между половете да се настанят трайно в дебата за филмовата индустрия, творбите му поляризираха. Ето и кои са най-честите критики към Скорсезе.
Величаене на насилието?
Скорсезе насочва прожекторите към теми като мачизма и упражняването на власт още в началото на кариерата си. Насилието в "Шофьор на такси" (1976) и включването на персонаж на дете, което проституира - роля, изпълнявана от 12-годишната Джоди Фостър - правят филма, който се смята за шедьовър, противоречив.
Твърди се, че "Шофьор на такси" е един от факторите, отключили манията на Джон Хинкли-младши, който през 1981 ч. се опитва да убие президента Роналд Рейгън, защото, както заявява, "искал да впечатли Джоди Фостър".
Според критиците на Скорсезе той трябвало да осъжда по-решително поведението на героите в своите филми. Но за Скорсезе подобни морални позиции са "повече от скучни", както заяви самият той наскоро в интервю за списание GQ. Коментарът му бе по отношение на реакцията към "Вълкът от Уолстрийт" (2013), който според някои "величаел психопатското поведение".
Конфликти с църквата
Преди да открие страстта си към киното Скорсезе е искал да стане свещеник. И до днес той е вярващ католик. Но "Последното изкушение на Христос" от 1988 година разгневи консервативните католици. Филмът съдържа сцена с халюцинация, в която Христос, в чиято роля е Уилям Дефо, прави секс с Мария Магдалена. Филмът е забранен в редица държави, включително в Аржентина - родината на папа Франциск.
В последните години обаче отношенията между Ватикана и режисьора явно са се подобрили. След представянето на филма "Мълчание" през 2016 година, който разказва за преследването на християни йезуити в Япония през 17 век, Скорсезе се срещна с папата. В началото на тази година режисьорът обяви, че иска да направи още един филм за Христос, базиран на книгата "Животът на Исус".
"Нетфликс", "Марвел" и кое е истинското кино
По време на интервю през 2019 година Скорсезе заяви, че за него филмите за супергерои на "Марвел" не са кино. Режисьорът с италиански произход дори ги сравни с "увеселителен парк", в който липсва емоционална и психологична дълбочина. Изказването му предизвика остри реакции, най-вече от почитателите на филмите за супергерои.
Въпреки че доскоро защитаваше мнението, че стрийминг платформите "обезценяват" киното, Скорсезе работи с "Нетфликс" за филма "Ирландецът" от 2019 година, в който главните роли изпълниха Роберт де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши.
Режисьорът обясни, че никой друг в Холивуд не е бил готов да плати за продукцията, в която е използвана новаторска и скъпа технология за подмладяване на актьорите. Бюджетът на "Ирландецът" е около 250 милиона долара. Според "Холивуд Рипортър" "Нетфликс" обаче преосмисля стратегията си и "ерата на скъпата суета", която позволи на Скорсезе да продуцира този филм, "най-вероятно е приключила".
Има ли място за силни жени във филмите на Скорсезе?
Този дебат съпътства цялата кариера на Скорсезе и след "Ирландецът" отново бе повдигнат - във филма, който продължава цели три часа и половина, женските персонажи казват само няколко изречения.
Филмографията на Скорсезе все пак показва, че той е представял и силни женски образи - например в "Алис не живее вече тук" от 1974 и "Невинни години" от 1993 година. Наскоро Скорсезе представи и своята документална поредица за писателката Фран Лебовиц, която е емблема на Ню Йорк.
В скорошно интервю за "Гардиън" Скорсезе обясни, че изследва човечеството, което няма общо с разделението между половете. "Опитвам се да разбера кои сме ние като човешки същества, като организъм, от какво са направени сърцата ни."
