Романът „Мълчание“ на японския писател Шюсаку Ендо е вече достъпен и за българските читатели. Историческата класика излезе в навечерието на българската премиера на едноименния филм на легендарния режисьор Мартин Скорсезе, която ще се състои на 14 януари от 19 ч. в НДК. 

Въпреки че лентата беше показана в края на ноември в Рим, а в САЩ през декември, Американският филмов институт я постави сред най-добрите десет за 2016 г.

„В екранизацията на романа не участват жени, но филмът е за любовта, за силата да надмогнеш егото и гордостта си, за самата природа на християнството”,казва Скорсезе, който от повече от 25 години обмисля този си проект.

Сценарист на филма е Джей Кокс. Историята се развива в Нагасаки, Япония, но е заснета в Тайпе, Тайван. Участват доказани актьори като Лиъм Нийсън, Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Таданобу Асано и Киърън Хайндс.  

Романът на Шюсаку Ендо е публикуван на японски преди 51 години. Действието се развива през XVII век. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери, но християнството продължава тайното си съществуване. В същото време в Рим, в средите на Римокатолическата църква, се разнася мълва, че Крищовау Ферейра, високоуважаван мисионер в Япония, се е отрекъл от вярата си. Трима млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да установят истината за учителя си, както и за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи. „Мълчание“ носи на автора си наградата „Джуничиро Танидзаки“. Критиците са категорични романа е върхът в творчеството Ендо и го сравнява с Греъм Грийн.

ШЮСАКО ЕНДО е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст е покръстен. Завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно. След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда  „Рюноске Акутагава“, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др.  През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда „Йомиури“. Умира на 29 септември 1993 г.