БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Убийците на цветната луна“ (2023) е на първо място пъзел, в който всяко парче изпълнява определена роля, за да се открие пълната картина.

При сглобяването й се оказва, че сме гледали поредната пищна американска сага за предадена любов, измами, престъпни схеми, убийства и манипулации, с които злодеят Уилям Хейл/ Робърт де Ниро просто иска да си напълни джобовете с хиляди долари на индианците от народността Осейдж в Оклахома, станали приказно богати, след като в резервата им е открит нефт.

„Убийците на цветната луна“ прилича на протяжна епична песен, пята от сляп, но сладкодумен аед, а и на кървава приказка, пресъздадена от опитен индиански шаман.

Това е определено една от лебедовите песни на Скорсезе. Знам, че предстои да излезе и „Залогът“, но се случи така, че гледах епоса му след тв минисериал за президента Теодор Рузвелт от 2022 г., на който той е продуцент.

Какъв контраст само – президент – идеалист, олицетворение на онази Америка, която съществува само в избелелите кинохроники срещу кървава драма за грабеж и неоправдано насилие.

А събитията в двете продукции се развиват в началото на ХХ век.

Малко повече от сто години по-късно, гледайки ги , се питаме  - „Това ли е Америка, която е била пример за подражание? Къде изчезнаха нейните алтруистични идеали? И защо винаги при кризи трябва да се чака намесата на Вашингтон?“

Скорсезе създава подробен, мощен, сочен и ярък спектакъл, който трябва да се гледа внимателно, ако и да е трудно да се погълнат наведнъж 206 минути екранно време.

Личи си, че това е негова изстрадана и любима рожба.

Той е съавтор на сценария, заедно с Ерик Рот, екранизирайки мотивирано дръзко документалната книга на Дейвид Гран от 2017 г., превръщайки историята за триумфа на новосъздаденото ФБР в лична драма на двама родственици, оплетени в пристъпна мрежа за убийства и присвояване на наследства – Уилям Кинг Хейл и Ърнест Буркхарт/Ди Каприо.

Продуцент е с Ди Каприо, постановчик в най-добра форма и дори се появява и като актьор в малка поддържаща роля на финала, когато чрез умело пресъздадено радиошоу, вероятно от края на 40-те години на миналия век, прави коментар на историята, разкривайки по-нататъшната съдба на Хейл, Ърнест и Моли Буркхарт/Лили Гладстоун.

Следя творческото развитие на Мартин Скорсезе от 56 години и се удивлявам как продължава ефикасно да си сътрудничи с най-добрите професионалисти в кинобизнеса – операторът Родриго Прието, който е направо неотразим, композиторът Роби Робъртсън, придаващ дискретен, но запомнящ се сърдечен ритъм на повествованието и, разбира се, монтажистката Телма Шунмейкър, запазеният качествен щемпъл на Скорсезе, с която жъне най – големите си успехи.

Актьорският състав е на висота.

Леонардо Ди Каприо леко прекалява с мрачната си физиономия и увиснали джуки, тип „де Ниро“, но, когато героят му губи дъщеря си и решава да сътрудничи на разследващите,той постига необходимата страст, представяйки се убедително и вдъхновено.

Робърт де Неро е с безупречни костюми и скъпи рогови очила, демонстрира самоувереност и непукизъм и е достатъчно добър като мошеник и манипулатор, за да не го обвиняваме, че отново е прибягнал до дежурните си мимики и жестове, за да пресъздаде без особени усилия поредния си персонаж. При Скорсезе този номер не минава.

Приятната находка се казва Лили Гладстоун („Определени жени“, 2016), която знае как да интерпретира героинята си, за да не потъне в клопката на мелодрамата и да разчита на истинността на момента, а не да ни напомня натрапчиво, че е поредната жертва на местното население.

Добри попадения имат Джеси Племънс – агентът на ФБР Том Уайт, както и Брендън Фрейзър и Джон Литгоу като адвокатът на Хейл Фрейзър и прокурорът Питър Лиуърд.

С бюджет от 200 милиона долара „Убийците на цветната луна“ се превръща с излизането си в културен феномен, който независимо от времетраенето си, се гледа с удоволствие.

Завършвам с призива на потребител от мрежата – „Сто процента бих препоръчал този филм на всеки“.

 

„Убийците на цветната луна“, 2023, 206 мин., производство „Ейпъл Студио“ и „Ейпъл ТВ+“, съсц. с Ерик Рот, реж. и прод. Мартин Скорсезе

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

Ричард Бъртън, уелски актьор, роден на 10 ноември преди 99 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...