БНР

Голямата дама на българското кино Невена Коканова си отива от този свят на 3 юни 2000 г.  Въпреки славата, която й носят големите й филмови и театрални роли, Коканова остава в паметта на съвременниците си със земното си присъствие. Неизкушена от славата и признанието, тя е деликатната, ранима, скромна и търсеща, звезда от различен порядък. 

"В своя живот винаги, над всичко, поставям любовта. Често и мълчаливо съм пристъпвала към нея… И винаги изненадана спирам пред пламъка ѝ, който разпалва стремежа ми към красота и съвършенство… Любовта преобразява духа и аз никога не я довеждам само до понятието – „изграждане на една роля”… В този смисъл имам смелостта да кажа, че между мен и героините ми съществува дълбока кръвна връзка", казва актрисата в свое интервю.

Чуйте интервю с Невена Коканова от Златния фонд на БНР и откъс от "Ревизор", където се откроява комичният талант на актрисата и в който си партнира със Стоянка Мутафова ТУК

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си