БНР

Нежна, тиха, стихийна, кротка, експанзивна, мълчалива, смешна или меланхолична  - тя е емблемата на българското кино от 60-те и 70-те години.

Невена Коканова произнася първата си филмова реплика през 1956 г. във филма "Две победи", за да се превърне малко след това в безспорната прима на седмото изкуство у нас.

Големите си роли прави в сложни и противоречиви екранизации - Ирина в "Тютюн", Лиза в "Крадецът на праскови", Неда в "Отклонение".

След превъплъщенията в сложни, водещи женски персонажи – на големия екран се възкачва една друга Невена Коканова - укротена, помъдряла, покоряваща сърцата на зрителите със своите знакови, епизодични превъплъщения във филми като "Момчето си отива" и "Матриархат".

Родена през 1938 г. в Дупница като потомка на аристократичната фамилия Фон Хелденберг, Невена Коканова има достатъчно причини, за да не бъде допусната до сцената и киноекрана. Провидението изглежда е на нейна страна, а за истинския талант се оказва, че граници няма. Освен онези граници на епохата - политически и културни - които тя не успява да надскочи, въпреки своята световна класа.

В тази серия на видеокаста "Говори..." ще чуете няколко интервюта с Невена Коканова, както и стихотворение и песен, изпълнени от актрисата и съхранени в Златния архивен фонд на БНР. Неповторимото и енигматично присъствие на Невена Коканова в българското кино от ХХ в. коментират кинокритикът Деян Статулов  и актрисата Елена Петрова.

Във видео подкаста "Говори..." екипът от дирекция "Дигитални програми" на БНР представя интересни, любопитни и по-слабо коментирани моменти от живота и дейността на най-известните български интелектуалци, чуваме и гласовете на тези личности, които се съхраняват в Архивния фонд на БНР.

Целта на поредицата е да обогати информираността на широката общественост за тях и да бъде полезна както за образователната, така и за обучителната дейност в средното и висше образование у нас.

 

Епизодите се излъчват два пъти месечно, във вторник (всеки първи и трети вторник на месеца), от 20:30 ч. в YouTube.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си