„Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не, там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен театърът е всичко и той осмисля живота ми.“

„В контакта със зрителите си аз се усещам жива.“

„Аз и до ден днешен съм убедена в своите способности, храня добри надежди винаги, към всяка роля, към която пристъпвам. Но винаги съмнението ме придружава от едната страна и вероятно това ме прави по-будна.“

„Много искам да кажа на моите почитатели защо останах толкова време в Сатиричния театър. Навремето, когато Боян Дановски ме покани на тази сцена, не стори това напразно и аз разбрах колко мъдър е бил. Той познаваше моя подчертано драматичен стил и като добър педагог си позволи да разчупи таланта ми и да извлече от него някои и други неща от моето амплоа. Тук аз се доизграждах в една атмосфера на дълбок професионализъм, защото нашата генерация помни какъв беше тогава Сатиричният театър. Успявах да усетя тънкостите и стилистиката, с които трябва да боравя на тази сцена.“

"В своя живот винаги, над всичко, поставям любовта. Често и мълчаливо съм пристъпвала към нея… И винаги изненадана спирам пред пламъка й, който разпалва стремежа ми към красота и съвършенство… Любовта преобразява духа и аз никога не я довеждам само до понятието – „изграждане на една роля”… В този смисъл имам смелостта да кажа, че между мен и героините ми съществува дълбока кръвна връзка."

„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“

 "Моето всекидневие е изпълнено с цветя. След представление или след среща винаги съм изпращана с цветя. Те поддържат самочувствието ми на човек, необходим и желан от другите. Цветята са знакът на моето щастие."

"Щастието е кратко, мигновено явление, но аз съм го имала през целия си живот. Всяко цвете, с което съм се връщала у дома, ми е донасяло спокоен сън. Плещите ми са уморени само от обичта на хората. Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми."

"Не съм мечтала от малка да ставам актриса. Средата, в която израснах, беше среда на обикновени хора. Наистина майка ми имаше артистична душа, имаше чист и светъл поглед към изкуството. Обичаше го, но нито тя, нито близките ми са ме подтиквали към изкуството."

"Рисувам заради чувството, без стремеж към изява. Рисувам за себе си. Изпитвам удоволствие от миговете с четката, с молива."

"Не съм се учила да рисувам. Скицирам нещата, разполагам ги в линии и форми. Те събират усещанията ми, чувствителността на отделния момент."

"Искаха да хвана правилния път. Артистичните занимания не се сториха сериозни на моите родители." 

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ:

„Чета и слушам колко велика актриса е била Невена. Искам да ви кажа, че не е вярно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса.  И нито една римска императрица не заслужава тази титла колкото нея.“ - Дикран Балабанян

НЕВЕНА КОКАНОВА - българска актриса, родена на 12 декември 1938 г. Наричана е „първата дама на българското кино“. Майка й е от австрийска аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща й е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, малко след идването на новата власт през 1947 година е арестуван и пратен като политически затворник в Белене. Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Невена Коканова има над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира на 3 юни 2000 г.

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.