Vladimir Todorov, фейсбук

Снощи гледах "Най-дългата нощ" - филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков. Актьорите няма да изброявам, тъй като са много и почти всички са с поддържаща роля. Главна няма.

Гледал съм го отдавна и бях позабравил колко е добър. Желязна драматургия. Заснет брилянтно. Почти 90% от действието се развива в движещ се влак, със страшно много персонажи, композиции и хореография на сцените, което само по себе си е изключително трудно за заснемане. Камо ли през 1967. Няма излишен кадър, няма излишна реплика, глупав и неубедителен диалог. Актьотите до един са много добри и всеки на мястото си. Музиката е изключително пестелива, без да се натрапва. Появява се точно където трябва и за колкото време трябва. Цялостно впечатление: майсторска работа, като се има предвид кога е правен и ритъма и динамиката на киното от това време. И днес се гледа с удоволствие.

Може и да греша, но мисля, че е невъзможно този филм да бъде заснет в днешно в време с бюджетите, с които разполага нашето кино. А, и не само заради това.

Има го в YouTube за който се интересува.