Vladimir Todorov, фейсбук

Снощи гледах "Най-дългата нощ" - филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков. Актьорите няма да изброявам, тъй като са много и почти всички са с поддържаща роля. Главна няма.

Гледал съм го отдавна и бях позабравил колко е добър. Желязна драматургия. Заснет брилянтно. Почти 90% от действието се развива в движещ се влак, със страшно много персонажи, композиции и хореография на сцените, което само по себе си е изключително трудно за заснемане. Камо ли през 1967. Няма излишен кадър, няма излишна реплика, глупав и неубедителен диалог. Актьотите до един са много добри и всеки на мястото си. Музиката е изключително пестелива, без да се натрапва. Появява се точно където трябва и за колкото време трябва. Цялостно впечатление: майсторска работа, като се има предвид кога е правен и ритъма и динамиката на киното от това време. И днес се гледа с удоволствие.

Може и да греша, но мисля, че е невъзможно този филм да бъде заснет в днешно в време с бюджетите, с които разполага нашето кино. А, и не само заради това.

Има го в YouTube за който се интересува.

"Съжалявам хората, които не пият. През целия ден те се чувстват така, както когато се събудят сутрин."

Джак Лемън, американски актьор и режисьор, роден на 8 февруари преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...